Картината „Защитата на Перущица” от проф. Добри Добрев е  част от историческата памет на героична Перущица. Творбата представя драматичните събития от последния ден на Априлското въстание в Перущица – 27 април 1876 година, когато в храма „Св. Архангел Михаил“  23 -ма предани на Христа мъже, жени и деца освободили ангелския дух от телата си, за да бъде спасен от оскверняване, ако друговерците ги подложели на извращения.

Важен атрибут към всяка въстаническа униформа представляват металните лъвчета, красящи калпаците на бунтовниците. Тези отличителни знаци са изработвани чрез матрици и отливани или пресовани от златни турски лири, сребро, олово, бронз или месинг. Автори на пластичните изображения са местни майстори, зографи и златари. Символиката по тях идентифицира борците за свободата на отечеството. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът, изписан в полукръг, около изправения лъв, газещ османско знаме, е „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“. До нас е достигнало само едно златно лъвче, принадлежало на Георги Нейчев от Панагюрище, представител на града на Народното събрание в Оборище, предопределило избухването на въстанието.

Червената църква е забележителен паметник на раннохристиянската храмова архитектура, просъществувал в периода IV-XIII век. С проучването на нейната история се занимавали редица наши (Стефан Бояджиев, Маргарита Ваклинова) и чужди учени (Андре Грабар, Андрей Фролов). Днес се приема, че първоначалната култова сграда, представляваща мартирий, е трансформирана в църковен храм по време на управлението на византийския император Анастасий (491-518). Оттогава е датирано първото изографисване на сградата, вероятно дело на константинополски майстор зограф, в духа на балканската живописна традиция. Впоследствие, в края на X или началото на XI век, църквата е изписана за втори път, като за този пласт е характерно, че следва системата на разположение на по-стария, запълвайки го на места с нови сюжети и изображения. Кафява рамка обикаля сцените на всички по-късни стенописи. През 1921 година този вид изображения са документирани за първи път под формата на акварелни рисунки, дело на Олга Белокопитова, оригиналите на които днес се пазят във Византийската библиотека на Колеж дьо Франс в Париж. В експозицията на ИМ-Перущица, в секцията посветена на средновековната история на землището, посетителите могат да се запознаят с копия на гореспоменатите рисунки. Запазените стенописи включват изображения, характерни за епохата на феодализма. Феодалът военачалник предприема изписването на черкви с изображения на архангели и военни светци - негови покровители и покровители на цялото съсловие. До известна степен в запазените части от стенописите е съхранен специфичния колорит на изображенията, което дава по-ясна представа за стила и художественото ниво на зографа. Художникът е рисувал по познати и изградени модели с традиционно и богато облекло на представените персонажи.

Българската клетва е безспорно ключов елемент от официалното посвещаване на борците ни за свобода, не само към дейността на местните тайни комитети, но и към идеите на революцията въобще. Изричането на заветните думи оказва огромно въздействие върху психиката, защото след този момент посветеният е готов да поеме пътя на себеотдаването си на живот и смърт в името на Отечеството. По заръка на Васил Левски заклеването се извършва пред Евангелие, Кръст, пищов и кама. Чрез тези символи клетвата обещава възмездие, както от земния съд, основан на законите на комитетския устав, така и от небесния, като божественото е призвано като гарант чрез посредничеството на Библията.

Калпаците, изработвани по време на подготовката за въстанието през 1876г., съставляват съществен елемент от облеклото на борците за свобода. Според Григор Григоров в цялостния си вид революционната униформа изпълнява колкото и утилитарна, толкова и знакова функция – сред основните ѝ цели е възвестяването на преображението на угнетения в свободен човек. Ето защо тя е конструирана като символично отрицание на ежедневното облекло.

Още с влизането в експозиционната зала на музея в Перущица, посетителят се натъква на интересен обект – внушително черешово топче, поставено централно до голямата картина на професор Добри Добрев „Защитата на Перущица“ в секцията, посветена на Априлското въстание. Този музеен експонат, представляващ реплика (копие), е направен в далечната 1976 година, когато Българската държава чества 100-годишнината от въстанието. Закономерно обаче възниква въпросът дали въпросната реплика е правена по образ и подобие на автентичен топ и дали такъв наистина е запазен и до днес във фондовeте на музея. Отговорите  на тези въпроси са твърде интересни, но за съжаление и малко познати на широката общественост. 

В средновековната секция на експозиционната зала на ИМ-Перущица е представен чудесно запазен боздуган (неговата метална част) с овална бойна глава, намерен в района на крепостта Перистица (VI-XIV в.). Твърдината, защитавала локалния път в тази част на Родопите още от времето на Юстиниан I, била преустроена в същинска военна крепост от XII век. Именно оттогава датират и първите писмени сведения за нея. Най-вероятно показаният артефакт ще да е бил част от въоръжението на войник от защитния гарнизон.

Френският лекар Пиер Белон дю Ман  (1517-1565) е прогресивен за времето си учен, един от основателите на естествените науки и сравнителната анатомия в страната си. Участник в много дипломатически мисии, една от които го отвежда в Османската империя, управлявана по това време от султан Сюлейман I (1520-1566). В началото на 1547 година пристига в Цариград, откъдето започва своята обиколка. Натоварен със задачата да проучи икономическото състояние на османската държава, лекарят посещава островите Лемнос и Тасос, Света Гора, а по-късно и Солун. Оттам по суша, преминавайки през Кавала и Силиврия, се отправя на изток – към Мала Азия и Египет. Преживяванията си издава през далечната 1553 година в „Пътувания в Леванта: Наблюденията на Пиер Белон от Ле Ман върху много необичайности и забележителни неща, намиращи се из Гърция, Турция, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни“.

Забележителност в експозицията на музея е иконата на светите безсребреници и врачи Козма и Дамян от манастира „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” над Перущица, която чудодейно оцелялата след като през април 1876 г. башибозушките орди на мюсюлмани и цигани от околността опожарили светата обител преди да настъпят към въстанало селище в полите на Родопите. 

Възрожденската църква „Свети Архангел Михаил“ е храм, който не се огласява от песнопения. В него не се обслужва Света литургия, а само се мълчи в  молитва за онези, чиято кръв е пролята в късната пролет на 1876 година.

Важна част от подготовката на Априлското въстание, наред с осигуряването на оръжието, храната и медикаментите, е и революционното облекло. Въстаническите дрехи са израз на отдаденост и съпричастност към дългоочакваното събитие. Те, внасяйки характерната тържественост и празничност, са още един обединяващ елемент, действащ на психиката на всеки революционер. Униформата има колкото и утилитарна, толкова и знакова функция – сред основните ѝ цели е  тържественото възвестяване на промяната на угнетения в свободен човек. Конструкцията на дрехата е планирана като цялостно отрицание на ежедневното облекло. Особено изразителни са атрибутите към нея – калпаци с метални лъвчета, паунови пера и цветя.

Едва ли има българин, който да не е чувал известният девиз „Свобода или смърт“, присъстващ във всичките ни революционни знамена. Тази крилата фраза постепенно се  превърнала в модел на подражание и осъзната необходимост на борците ни за свобода от втората половина на XIX век. Първи „народний воевода“ Г. С. Раковски в поемата си „Горски пътник“ (1857г.) описва „хоръгвата“ (знамето), която да бъде издигната в хайдушка дружина, с думите:

Този мраморен архитрав от музейната експозиция под стъклената пирамида е ключ към една от великите загадки около Перущица: каква сграда е увенчавал, къде е била, кой кога я е разрушил и защо е била осъдена на забрава с непоколебимостта, на която явно дължи толкова изрядно заличената памет за произхода си. Ако изчезналият древен град Драговец се е простирал от днешния перущински квартал Пастуша до Устина, Кричим и Куротово Конаре, а османлиите са го наричали Кючюк Станбул (Малкият Цариград), той е част от главната греда непосредствено над колоните, която е носела тежестта на фриза и корниза над него заедно с покривната конструкция на представителна там сграда/храм.