Иконата, която „излезе“ от пожара
Забележителност в експозицията на музея е иконата на светите безсребреници и врачи Козма и Дамян от манастира „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” над Перущица, която чудодейно оцелялата след като през април 1876 г. башибозушките орди на мюсюлмани и цигани от околността опожарили светата обител преди да настъпят към въстанало селище в полите на Родопите.
Зографът, изписал светите образи, останал неизвестен. Необяснено остава и чудото как в изцяло изпепелената света обител тази дървена икона не е била обхваната от пламъците. Затова пък са се запазили любопитни предания за други удивителни случки с такива свети реликви и е добре да се препредават докато се „намерят“ със своя смел изследовател, който ще се реши да изследва феномените.
В едното от преданията не става ясно дали „героят“ му е същата икона, но определено е от същата света обител. Записал го е на младини проф. Михаил Арнаудов, а го е публикувал през 1930 година. В Сборника за народни умотворения, наука и книжнина може черно на бяло да прочетем, че „куната“ изхвръкнала от черквата и отишла на камъка, гдето е кръстът. Ходили да я вземат, но тя не се давала никому. Една булка, на два дни венчана, успяла да я вземе обаче и я занесла долу, на равно място, гдето е манастирът. Там сега личат четири стъпки на коня на Св. Тодор“.
На висинето непосредствено над светата обител и от града да се виждат внушителните менхири на древно мегалитно светилище, което впоследствие под натиска на Църквата е трябвало да бъде забравено, като вероятно (както на много подобни места из земите ни се е случило) там е бил побит кръст. Във всеки случай местните хора продължили да живеят със помена за светостта на внушителния скален комплекс, та го наричали Манастирски скали.
Заедно с предишната история, проф. Арнаудов е публикувал още едно сходно предание от района: „ Два часа път от Кричим има едно оброчище (манастир) на името на Св. Богородица, изгорено във време на въстанието 1876 г. На това място овчари и ловци слушали преди много, много години, че някакъв глас все плаче. Гласът идел от една височина над реката, гдето имало железен кръст. Отишли владици и попове, чели молитва на мястото и ето гласът се обадил от един дрян. Окръжили това място и изградили там манастира. Когато дойдел празникът на черквата (Въведение Богородично), всички е стичали тук и вземали участие в борбата кой да грабне иконата на Богородица и през габери, без път, да тичат – понеже иконата сама ги карала, блъскала (сякаш хала ги духала). Бягали е силно, а други ги гонели – догде всички се върнели пак в черквата. Някои вярват, че иконата сама хвъркала и отивала на кръста, гдето се чувал преди гласът. Тя била обикновено завързана със синджир за дряновото дърво сред черквата“.
Който добре познава района на Перущица и историческите обекти, свързани с нейния музей, не би се изненадал, че под влиянието на древни магични тайнства там дори християнските реликви поддават на неканонични чудотворства.
