„Св. Атанасий” на възвишението
Предполага се, че църквата „Св. Атанасий" е съществувала преди времето на кърджалийските нападения. В края на 18 век, заедно с манастира „Св. Св. Теодор Стратилат и Тирон" е била опожарена от кърджалиите. Тя е еднокорабна базилика без притвор, с добавено апсидно пространство и незасводен двускатен покрив. Вероятно при нейното по-късно възстановяване през 1868 г. е добавена пристройка откъм южната й страна. В двора на храма има камбанария с камбана, отлята от известните през Възраждането пазарджишки майстори братя Велеганови.
В годините на турското робство църквата „Св. Атанасий" се е издигала на възвишението Мовроги в пределите на селото. По време на богослужения миряните често са били нападани от устинските турци и това наложило през 1847-1849 г. да си построят нов храм вътре в селището. През 1866 г. Перущица вече се обслужвала от двама свещеници в две енории. Запомнени като по-значителни личности до Освобождението са свещенниците Стоян Рипчев, Никола Иванов, Кръстю Ненчев-Етрополеца, отец Тошо Михайлов, Стоимен Атанасов, поп Петър Велчев.
През 1868 г. перущенлии изпратили официално писмо-покана до руския консул Найден Геров да присъства на освещаването на възстановения и изписан храм „Свети Атанасий". Учениците на художника Станислав Доспевски - Атанас Гюдженов и Стефан Андонов, рисуват иконите по иконостаса на църквата, а стенописната украса и дяконските двери са дело но Мильо Алтов и Аргир Калъчев.
Заради нейното удобно местоположение по време на Априлското въстание е била определена от ръководителя на въстанието Петър Бонев за четвърта основна „табия” (защитна бойна позиция) и в оградните зидовете на черквата избили бойници. В двора й са поставени хранителни припаси и вода за населението по време на въстанието. На 30 април 1876 година църквата „Св. Атанасий" е изцяло срутена и опожарена от аскерите. Непосредсвено след априлските събития пристигналата в Перущица представителка на английското консулство лейди Странгфорд построява в двора на църквата шест дъсчени бараки, за да бъдат настанени тежко пострадалите.
Библиография:
1. Кепов Иван, Перущица, Енорийска издателство „Св.Атанасии“ , 1998 г. „Въстанието в Перущица. Април 1876. „
2. Писмо на Станислав Доспевски до Найден Геров; (Архив Н.Геров, I, 558).
