Мистериозният Драговец и преди него
На територията на Перущица са открити богати археологически свидетелства за праисторически селища, които са съществували през новокаменната, меднокаменната, бронзовата и желязната епохи, т.е. в периода 7000 - 1 000 г. пр. Хр. Културното развитие в района продължава без прекъсване през Античността и Средновековието, като свой отпечатък върху него оставят траките, македоните, келтите, елините, римляните, българите, византийците, латините, турците.
Градът, съществувал в подножието на Родопите, е бил известен като Драговец или Кючюк Станбул (Малкият Цариград). Ето как описва Драговец през 19-ти век Димитър Лачков:
"Този град е съществувал до преди покоряването на България от турците. Бил е на 4 часа път от Пловдив, на югозапад. По развалините му, които се виждат днес, се познава, че е бил от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на това място, на което сега е Кричим. Втората част и най-голямата, е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша... В Стара Пастуша освен това има развалини от църква, за която старите хора казват, че се е наричала „Св. Троица”. Третата част се е разполагала в околностите на днешна „Пастуша” (село от 20 къщи българи) и включва църквите „Св. Дух”, „Св. Георги” и манастира „Св. Богородица”. От него до днес е оцеляла само една четвърта част от църквите му, която сега се нарича Червената църква, и изглежда е построена от Източните Римляни (Византийци). Всяка година на третия ден на Възкресение от околните села се прави събор, който може да се сравни с Олимпийските игри. Около църквата „Св. Дух” перущенци разкопаха и извадиха различни метални изделия. Едни от тях вече бяха изгнили и не се разпознават ясно, освен осем обръча на колела от каруца и няколко човешки образи, излети от жълта мед. Четвъртата част е била отдалечена на юг от третата, от която три четвърти сега са лозя, ниви на перущенци, а една четвърт от нея обхваща Перущица – село от 250 къщи. Тук се виждат много къщи и развалини. Из тях се намират големи пръстени съдове (кюпове), в които могат да се съберат трима души. Виждат се също и църковни развалини, от тях са: ”Св. Троица”, „Св. Павел”, „Св. Димитър” и „Св. Неделя”, които са извън Перущица и са на север; „Св. Георги” и „Св. Никола” на юг, а „Св. Спас” вътре в селото. А петата част е била разположена около Устинско блато и на мястото на днешна Устина." (Оригиналът на Д. Лачков може да бъде използван в читалнята на Историческия музей в Перущица).
С други думи, древният Драговец се е простирал от днешния перущински квартал Пастуша до Устина, Кричим и Куротово Конаре. Ако от Пловдив до Драговец разстоянието е 23,5 км и се извървява за 2 часа, то обиколката на Драговец, която се извървява за 5 пъти по-дълго време, трябва да е била наистина впечатляваща. Подстъпите към Драговец са били пазени от 10 крепости, развалините на три от които са видими още южно от Перущица в местностите Градището“, „Момино кале“ и „Перестица“. Запазени са частично и крепостите около Кричим и Устина.
GPS координати на Драговец и останките от крепости:
Драгоевец: 42° 2'22.03"С 24°29'11.97
Микроязовир, под чиито води е част от града: 42° 2'28.51"С 24°29'34.20"И
Голяма средновековна крепост на г. Кричим: 42° 2'19.00"С 24°27'47.00"И
Малка средновековна крепост на Кричим 42° 2'8.88"С 24°28'16.01"И
Тракийска крепост „Полянките“ 42° 1'53.97"С 24°28'24.08"И
Средновековна крепост Юстина: 42° 1'54.06"С 24°31'27.94"И
Средновековна крепост „Перестица“: 42° 1'55.00"С 24°32'24.00"И (665м надморска височина, на 3 км югозападно по права линия от град Перущица, на 1,88 км югоизточно от село Устина и на 1.3 км източно от крепостта Юстина)
Тази картина обяснява названието „Малък Цариград“ – един град, който е носил всички черти на блестящия римски урбанизъм и който е бил охраняван наистина сериозно. Отглас от тази „златна епоха“ на Перущица са например прекрасните архитрави, които днес се намират във и пред Историческия музей. Мащабът и видът на селището, разбира се, обясняват част от съдържанието на самото название Драговец – град на блага и драгоценности.
Що се отнася до „появилото се след падането на България под османска власт“ (засвидетелствано в турски регистър от 16-ти век) име Перущица (с. Перущиче), за него има ралични хипотези. Като оставим настрана предположението, че назването е свързано със „славянски“ бог Перун или с ранновизантийската крепост Перистица, по всяка вероятност Перущица е най-древното име на града. То идва от тракийската дума per(u) - скала (по известния езиковед проф. И. Дуриданов или перг/праг, високо място – по П. Серафимов. Иначе казано, Перущица буквално означава Скален град (Вж. подробно в Мегалити). За изключителната древност и сакралност на името свидетелства фактът, че въпросният „славянски“ бог Перун всъщност е пра-древното хетско божество Pirwa (или Peruwa), което от своя страна отвежда до протоиндоевропейското божество Perkwunos – Бог на гръмотевицата, но и Богът на кон: неслучайно „Перкос“ е един от епитетите на тракийския Херос, а „пéркам“ до днес в българския език означава „удрям бързо“. Най-ранното значение на „перк(ус)“ изглежда е гориста планина – пейзаж, който перфектно отговаря на родопските склонове край Перущица.
Градската идентичност на антична Перущица би била непълна, ако не се спомене връзката и́ с Бесапара - легендарния град на тракийските жреци – бесите. Бесапара се появява в римските пътеводители (по-конкретно в Itinerarium Antonini Augusti от времето на Каракала, 3 век). Селището се намира на Диагоналния път между Сердика (София) и Филипопол (Пловдив). Обикновено изследователите сочат мястото на Бесапара до днешното пазарджишко село Синитево. Стефан Захариев (в „Географико историко статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза” 1870 г.) и Константин Иречек са били склонни да търсят Бесапара при с. Баткун, община Пазарджик. Още Петко Славейков, обаче, се съмнява в тази локализация. Той, както мнозина по-късни учени, е убеден, че има две Бесапари – Горна и Долна, като едната е на самия Диагонален път (около Пазарджик), а другата съвпада със село Пастуша (днешният перущински едноименен квартал). Че Бесапарите са били (поне) две се доказва от един епиграфски паметник, датиран към 2-3 век, който споменава за жителите на Горна и Долна Бесапара (IGBulg., III/1: № 947 от Пловдив). Славейков не успява да завърши диренията си около Бесапара („Нещо за Виссапара“, 1882 г.), понеже архивът му е унищожен при пожар. Въпреки това той посочва една твърде продуктивна линия в търсенето на „селището на бесите“: ако предположим, че в Пастуша се е намирала някаква главна резиденция на жреците–беси, това би обяснило издигнатия тук забележителен античен хероон, който е трансформиран около 343 г. в грандиозен християнски храм (Червената църква). Седалището на траките беси би обяснило не на последно място и самото име Драговец – град на драгоценности, но и драг, най-мил и скъп на местното население.
