Революционната клетва

Българската клетва е безспорно ключов елемент от официалното посвещаване на борците ни за свобода, не само към дейността на местните тайни комитети, но и към идеите на революцията въобще. Изричането на заветните думи оказва огромно въздействие върху психиката, защото след този момент посветеният е готов да поеме пътя на себеотдаването си на живот и смърт в името на Отечеството. По заръка на Васил Левски заклеването се извършва пред Евангелие, Кръст, пищов и кама. Чрез тези символи клетвата обещава възмездие, както от земния съд, основан на законите на комитетския устав, така и от небесния, като божественото е призвано като гарант чрез посредничеството на Библията.

Заклеването на перущенските въстаници се случва през една февруарска нощ (23-ти срещу 24-ти) на 1876 година, когато селцето било посетено от Георги Бенковски – главният апостол на  IV-ти (Панагюрски) революционен окръг. Описанието на това важно събитие дължим на Иван Кепов, който отбелязва: 

„Първи петли вече пропели, но никой не мислел да си тръгва. Поради напредналото време апостолът не искал да бави повече хората, предложил направо да се закълнат в делото и да се избере местен комитет, което и станало. Отец Петър сложил патрахила (богослужебна свещеническа дреха), взел евангелието и кръста и до един всички заклел. Освен тия християнски символи те всички целунали още револвера и камата, които били сложени на масата.“

За съжаление точните думи на заклеването, изречени от перущенци под диктовката на Бенковски, са неизвестни. Вероятно клетвата е подобна на тази от Копривщица, документирана от съзаклятника Танчо Шабанов, в чийто дом на 13 януари 1876 година, пристигналият Бенковски свиква революционните дейци и възобновява стария комитет. Текстът е: 

„Заклевам се в името на Отца и Сина и Светаго Духа, че от днес ние нямаме жена, деца, майка, баща, братя и сестри. От днес ние се вярно заклеваме в тоз честний кръст и в тази сабля, и в тоз силно оружие, дето ща да ни избавят от турското иго. Ние се заклеваме, че от днес ние ще слушаме нашия воевода и ще изпълняваме вярно за всичко, що ни заповеда, и ще воюваме против нашия душманин, дуде освободим отечеството или загинем за славата на отечеството ни и за славата на Бога. Амин!“

Днес в експозицията на Историческия музей в Перущица са представени два артефакта – Библия  (издание от 1925г.) и настолен кръст, принадлежащи на поп Петър Велчев. За съжаление съдбата на свещената християнска книга, онази бегло спомената от Кепов по време на нощната февруарска среща, и до днес остава неизвестна. За втория експонат обаче се предполага. е действително кръстът, пред който перущенските въстаници положили клетвата си…

Текст: Марио Джасим

Основни източници:

Неделчева, Цв. – Алтернативата „Свобода или смърт“ и героичния подвиг на перущинските въстаници.

Кепов, Ив. – Въстанието в Перущица през 1876.

Григоров, Г. – Героичните декларации: заклеването, самономинирането, фотографирането, преобличането