Музикална камерна привечер
от: 2019-02-28 23:00 до: 2019-03- 1 12:00
Исторически музей гр. Перущица ви кани на музикална камерна привечер с флейта, цигулка и контрабас и Ирена Христоскова, Симона Векова и Марко Христосков. Концертът ще се състои на 28.02.2019 г. от 18 ч. в Даново училище гр. Перущица.
Камерна музика от Бах-Гуно, Телеман, Хайдн и Едгар Майер
Концертът е замислен в традициите на камерното музициране, зародило се в Европа още през средните векове. Църковната музика, съпътстваща меси и богослужения, както и светската, изпълнявана в големи зали не можела да удовлетвори нарасналите потребности на музикалните ценители. В домовете на заможните хора започнали да се изпъняват произведения за по- малки състави. Все повече композитори пишели музика за т.нар. камерни оркестри, за различни комбинации от инструменти и певци. Камерната музика се превърнала в жанр, а слушането и изпълняването й постепенно напуснали домашното си предназначение и добили широка популярност.
Бах е може би най- известния композитор предкласик, създал огромно по обем и величие творчество във всички жанрове на своето време и за всички познати инструменти, като добавил много музика за новосъздаденото темперирано (каквото е днешното) пиано.
Един от най-известните и фундаментални трудове на Й.С.Бах е цикъла "Добре темперирано пиано". Прелюдиите и фугите от него музикантите свирят от детските си години и после цял живот.
"Радвай се, Мария!" е приветствие на Архангел Гавраил към Дева Мария в момента на Благовещението. В католическата традиция думите са – Ave Maria, в православната « Богородице Дева, радвай се! ». Тази молитва е една от най-известните в християнския свят. Съвършените мелодии са малко на света. Те са толкова прекрасни, че са познати практически на всеки. Невероятното е, когато подобни мелодии се композират от различни хора, както е в случая. Прелюдията "Радвай се, Мария!" е на пръв поглед една удивително простичка мелодия. След около 150 години френският композитор Шарл Гуно просто наложил върху музикалната тъкан на Бах своята мелодия. Музиката заживяла свой живот и е една от най-често записваните и изпълнявани в света.
Георг Филип Телеман, 1681 – 1767 е немски бароков композитор, родом от Магдебург. Самоук музикант изучавал право в Лайпцигския университет. Често описван като най-плодовития композитор в историята, съвременник на Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел, с когото го свързва близко приятелство. Използвал анаграмния псевдоним Меланте. Докато в днешно време Бах се счита за по-велик композитор, Телеман e много по-прочутият от двамата приживе. Той пътувал много и попивал различни музикални стилове, които вплитал в собствените си композиции. Известен е с концерти за необикновени комбинации от музикални инструменти като много виоли, тромпети, обои или клавесини и огромното количество камерна музика.
Франц Йозеф Хайдн - австрийски композитор с немски произход, роден ( не на шега) на 1 април 1732 г. Музикалните корифеи го наричат бащата на симфонията и струнния квартет - две от базисните характеристики на т.нар. класическа виенска школа. Надареното момче пее 9 години в хора на Св. Стефан , грандиозната виенска катедрала. Но след като гласът му мутира, младият мъж остава през идните 10 години да свири като уличен музикант и да зависи от редки и трудно извоювани ангажименти. Късметът му се явява при запознанството с граф Естерхази. Графът е потомък на един от най-влиятелните австро-унгарски родове, които поддържат хор, оркестър и театър. Граф Естерхази ангажира Хайдн за капелмайстор и композиторът остава цели 30 години придворен музикант в имението в Айзенщат, близо до Виена, покровителстван и от следващия от рода - Никола Естерхази. Отношението към него е не по-добро от това към слугите, но има подслон, работа и свободата да твори. Плодовит и приживе признат , обичан и уважаван на високо ниво. След смъртта си на 77 год. възраст е погребан във виенското гробище, а след това тленните му останки са преместени в имението на Естерхази в Айзенщат. Оказва се, обаче, че черепът на композитора... липсва. Бил откраднат от негови почитатели и предаден години по-късно на музикалното дружество във Виена. Едва през 1954 г. потомците на Естерхази събират черепа и костите на едно място - в мраморна гробница в Берг кирхе. Така, цели 145 години след смъртта на композитора, духът му най-накрая намира покой в гроба си. Самият Хайдн приживе бил много позитивен и весел човек, с чувство за хумор. Ето защо някои се шегуват, че ако е знаел какво ще се случи с него самия, сигурно е щял да напише комична опера за собствената си смърт, макар да бил дълбоко вярващ католик