Изложба в Даново училище - Читалище „Просвета-1862 година“, Перущица – Живот в снимки и документи
от: 2022-09-26 12:00 до: 2022-11- 1 12:00

Да припомним основаването на читалището и началото на неговата дейност...
Духовният подтик за създаване на още едно културно учреждение, освен школото, с оглед жаждата за всеобхватна просвета и знание, се заражда у перущенци още по време на учителстването на известния книгоиздател и просветител Христо Груев Данов. Но идеята за читалище се оформя в една зимна декемврийска вечер в класната стая на училището „Св. Св. Кирил и Методий“ от лидера на въстанието Петър Бонев, след завръщането му от сръбската столица през 1862 година.
Началото...
След като излага своето намерение за създаване на читалище, перущенци единодушно избират Петър Бонев за негов председател. За членове се записват бившите данови ученици и добри приятели – Спас Гинов, Калофер Спасов, Атанас, Георги и Иван хаджи Тилеви, Димитър Малинчев, Костадин хаджи Танков, Никола Накев – Колакман, Димитър Лачков, Костадин Арчиев, Стоян Канев, Сава Димитров Кръстанов-Мрънков, Димитър Грозданов, Дафо и Никола Гичеви, Еньо и Дафо Тошеви. Сред по-възрастните, уважавани и заможни перущинци са: Спас Демиров, Никола, Продан и Тодор Божкови, Архангел Гичев, Димитър Стоилов хаджи Тилев, Стоян Илиев, Тодор Иванов, Атанас Павлов, Атанас Цветков, Костадин Димитраков, Петър Белев, дядо Кръстан. За първите години от живота на читалище „Просвета – 1862“ пише и оцелелият априлец Георги Натев: „ ... От 1862-а година, сиреч десет години след първия подтик, тук съществува вече читалище уредено според тогавашните изисквания...“. С голямо желание и жажда се четат списания, вестници и книги минали (и не дотолкова) под турската цензура. Особено книгата „Горски пътник“ на Г. Раковски се препрочита многократно. Редом с нея перущенци се запознават с периодичните сръбски издания: списание „Читалище“, вестниците „Обзор“ (Загреб), „Видовден“ (Белград), „Българска пчела“ и др., за които се абонира П. Бонев. Архангел Гичев поръчва българска литература , печатана в Цариград. Благодарение на Димитър Лачков перущенци получават „Цариградски вестник“, славейковите „Македония“ и „Гайда“. Найден Геров също дава своя принос като вицеконсул на Русия за Пловдив. Съвсем разбираемо, основната литература била християнска, изхождайки от времето на борба за църковна независимост. Следват книги, които са свързани с домашния бит и земеделие, (най-голям брой абонаменти – 32-ма на изданието „Додатъци на златния извор“). Не липсват и медицински издания, като книгата на Иван Богоров „Селски лекар“, а от научната литература – „Небесни светила и звездни мигове“, преведена на български от Димитър Витанов. Срещаме и книгата „История Българска“ на Гавраил Кръстевич, получена в Перущица през 1868 година. През 1870 постъпва като дарение от Евлоги Георгиев списание „Училище“ на Обрешко Обрешков и Димитър Дончев, по-нататък в годините „Всеобща история“ от Атанасий Чолаков, „Българска христоматия“, издание от 1862 година, „Райна княгиня“ на Йоаким Груев, „Разни съчинения“ на Добри Войников, „Църковна история“ на Атанас Чолаков и мн. др.. Постепенно читалище „Просвета“ оформя своя библиотека, която по-късно е предоставена в полза на училището. За първите 13 години са известни имената на 175 перущенци, записани като дарители за отпечатване на различни възрожденски книги, обширни по тематика, които допълват библиотечния фонд на читалището. Освен библиотеката с читалня, за обогатяване на читалищния живот много допринася и сформиралата се театрална трупа от читалищни дейци. Редом с неделното и вечерното училище, беседите и вечеринките театралните представления играят незаменима роля в културния живот на селището. Поради липса на самостоятелна сграда, те са представяни в училището предимно вечер и в неделния ден. Първата пиеса, изнесена пред перущенска публика през зимата на 1867 година, била „Многострадалната Геновева“. Постановчик, режисьор и организатор е бащата на читалището – Петър Бонев, а в актьорския състав влизат приятелите му и учители Димитър Лачков, Димитър Малинчев, Стоян Канев, Тошко Мимидичков и някои по-големи ученици. В подготовката и изнасянето не само на първото представление, но и в последващите, се нареждат имената на будни младежи като: Георги Тилев, Петър Велчев, Георги Натев, Калофер Спасов, Костадин и Стоян хаджи Танкови, Рашко Куртов, Рангел Витанов – Кайшака, Спас Гълъбов. Първоначално женските роли биват изиграни от мъже, но скоро се включват и учителките Куна Кунчева и Бота Ботева. Така за разглеждания период от петнадесет години, читалището било неизчерпаем източник на просвета и светлина в годините на турското робство.
Традицията продължава...
След Въстанието, за кратко, читалищната дейност е преустановена, но след Освобождението започва строеж на нова училищна сграда (1882 година), в която е предвидено място за читалището. Тогавашните самодейци са ръководени от учителски състав и участват активно в зимните коледно-новогодишни и великденски празници и обичаите свързани с тях, както и възстановки на моменти от въстанието. Представената за пръв път в пределите на Източна Румелия през 1882 година драма „Иванко – убиецът на Асеня“ е следващата постановка, която се повтаря няколко пъти, заради добрата актьорска игра. Председатели на читалището в онези година са: Георги Натев, Георги Тошев, Йордан Табов, Иван Михайлов, Костадин Пейчев. През 1917/8 година е назначена Цвета Рангелова Савова. Тя описва и разпределя по отдели наличните 2700 книги в приземния етаж на Дановото училище, като им поставя сигнатури. Освен библиотечният фонд тук се намира и читалнята. Съпътстващ проблем е назрялата нужда от по-голямо помещение за съхранение на книжнината, както и читална зала, която да побере желаещите. По тази причина освен в Дановото училище, библиотечният фонд и читалнята се разпределят и към училището „Св. Неделя“, преименувано по-късно в „Кочо Честименски“. През 1947 година библиотеката към читалището е изместена в „Бояджиевите дюкяни“ до построяването на самостоятелна читалищна сграда през 1960 година.
В управителния съвет на читалището са записани имената на Здравко Анчев, (председател), Никола Каймаканов (касиер), Костадин Айвазов, Атанас Тонов, Гого Пампов (членове). В документ, съхраняващ се в Музея, със заглавие „125 години читалище „Просвета“ /Емилия Каменова, 1987 г./, има данни за това, че „през 1920 година Петър Савов дарява долния етаж на къщата си в полза на партийната организация. След тежък ремонт ентусиасти изграждат театрална зала със сцена и повече от сто и петдесет места. По това време се сформира хор от четиридесет и пет души.“ В същия гореспоменат документ се излага справка, в която четем, че „в края на 1943 година се отчитат 198 члена, библиотеката е раздала за прочит 2425 тома литература, изнесени са 16 сказки и четири пиеси.“ По-нататък срещаме следната справка, касаеща периода след 1960 година, когато вече е на лице новопостроената сграда: „От 24. 12. 1960 година читалището има база за истинска творческа работа – с просторни зали, библиотека, театрален салон. Книжният фонд разполага с над 23 хиляди тома и се обслужват над хиляда читатели годишно, на които от самото начало е осигурен достъп до книгите.“
Днес...
През 1998 година читалище „Просвета - 1862 ” учреди награда за принос в областта на изкуството и културата на Перущица. Нейни носители са Генчо Стоев – писател, Добри Добрев – художник и автор на картината „Защитата на Перущица”, Милко Кръстев – писател и журналист, Лили Стоянова – литератор и поет, Кирил Каймаканов – краевед, Димитър Тилев – преводач и дарител, Николай Панчовски – учител и художник, Спас Кътев – общественик, Креса Злачева – историк, Марчела Димитрова – художник, актьорите – ветерани от театралния състав на читалището, обществени и стопански организации, дарители.
През годините перущенското читалище е провеждало съвместна дейност и с други читалища от района. Пример за това е читалище „Пробуда“ град Кричим. В
партньорство с него се поставя пиесата „Копнеж по щастие“, постановка на Любка Анохина и с участието на Светослав Кълвачев, Десислава Кузева, Валери Сергеев от Кричим, а от Перущица – Диманка Иванова Пенова и Светослав Иванов Насков. Същата пиеса е представена и в град Хисаря. Самодейците ни са гостували със
спектаклите си още в: Брестовица, Устина, Първенец, Бяга, Куртово Конаре, Козарско, Кричим, Стамболийски, Пловдив, Пазарджик, Асеновград.
Читалище „Просвета“ – 1862 гр. Перущица винаги е било и ще бъде като втори роден дом за всички нас, докоснали се веднъж до него и усетили несравнимото чувство на топлина и уют за духа и ума ни.
Автор: Павлина Исова