Изложба "Неочакваният Дали"

от: 2022-12- 3 12:00    до: 2023-05-11 12:00

Уважаеми посетители,

поради нестихващия интерес към изложбата на Салвадор Дали в Картинна галерия - Даново училище - Перущица удължаваме срока на нейното пребиваване до 11.05.2023 г.

Исторически музей - Перущица

Изложба на частна колекция КЕСАУРИ с оригинални произведения на Салвадор Дали в Картинна галерия - Даново училище - Перущица

„Мисля, че сега сме в Средновековието, но ще дойде денят на Ренесанса“ - Салвадор Дали.

Изложбата е  част от проект на частна колекция Kesauri за организиране на изложби в малки градове в Европа. Основният смисъл на проекта е да се даде възможност на музеите и галериите, и съответно - преди всичко на жителите, да се запознаят с най-ярките и значими произведения, които определят цялостното развитие на модерното изкуство.

Изложбата НЕОЧАКВАНИЯТ ДАЛИ подчертава основните ключови аспекти от работата на великия художник на ХХ век - Салвадор Дали, като включва литографии, сериграфии, фронтиспис на гоблени, медали, скулптури, барелефи и керамични плочки.

КОЛЕКЦИЯ КЕСАУРИ

Колекцията  на семейство Кесаури се състои от произведения на известни художници, които определят развитието на модерното изкуство от Ренесанса до наши дни. Творби от нея редовно се излагат в държавните музеи и галерии на страните от Европейския съюз под формата на самостоятелни изложби. В периода от 2013 г. до началото на 2019 г. са организирани 66 изложби.

Колекцията е създадена чрез откупки от частни лица, участия на аукциони и чрез получаване, под формата на дарение, на оригинални произведения на изкуството в различни техники и жанрове, както уникални, така и добре реализирани в серии. Става дума за на литография, скулптура, релеф, медал, сериграфия върху благородни метали и коприна, дизайн, бижута. Колекцията включва също възпоменателни и лични вещи от известни артисти и личности от света на изкуството и културата.

Семейство Кесаури, които са родом от Грузия, живеят във Франция и притежават богата колекция от оригинални творби на известни художници. Гостуването на творбите в Перущица е част от проект на собствениците  за организиране на изложби в малки градове в Европа.  Основният смисъл на проекта е да се даде възможност на публиката да се запознае с най-ярките и значими произведения, които определят цялостното развитие на модерното изкуство.

За организирането на изложби на произведения на изкуството от своята колекция семейство Кесаури получава много благодарности от музеи и общини от различни страни, както и от посланици на страни, от чиито художници са изложените творби.

С А Л В А Д О Р   Д А Л И

Салвадор Дали ( 1904-1989) e един от най-колоритните и значими художници на 20 век. Колоритен най-вече като личност, този надарен със силно въображение художник е доста странна птица с необичайно поведение ( особено подчертано при публичните му изяви ) и с подчертана склонност към нарцисизъм, клонящ към мегаломания. Нерядко пословичният му ексцентризъм привлича повече внимание от самите му творби, макар че и те се радват на широка популярност, а критиците му го тълкуват като успешен рекламен трик.

От ранна възраст е увлечен от изкуството, особена любов изпитва към всичко, което е позлатено ( или поне лъскаво ) и развива прекомерна страст към лукса и ориенталската мода, дори си измисля арабско потекло. Баща му организира първата му изложба, когато е още 15-годишен юноша и това явно почти прелива чашата на бездруго огромното му его.

Учи в Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид и още оттогава привлича вниманието с необичайния си външен вид – дълга коса, бакенбарди, облекло в стила на 19 век. От този период е и увлечението му по кубизма и дадаизма, който се отразява на цялото му по-късно творчество. През 1925 година прави в Барселона първата си самостоятелна изложба, посрещната доста противоречиво както от критиците, така и от публиката. Това не разколебава ни най-малко самочувствието на Дали и през 1926 година ( точно преди последните изпити ) той е изгонен от Академията заради изявленията му, че никой от факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва. Очевидно това не го разстройва особено и още същата година заминава за Париж, където се запознава със своя кумир Пабло Пикасо, рисува активно, работи в областта на илюстрацията, сътрудничи на списания за изкуство.

Повратна за целия му живот е 1929 година, когато се запознава с Гала Елюар, тогава съпруга на бележития френски поет Пол Елюар, по-възрастна от него с 10 години, доста скандална връзка за онази епоха. Тя му става любовница, а впоследствие и съпруга, с която в бъдеще ще се изявяват като ненарушим тандем. Скоро, през 1930 година е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монтпарнас . От същото време са и екстравагантните му мустаци, точно като тези на художника от 17 век Диего Веласкес.

През 1931 година рисува една от най-известните си творби „Упорството на паметта“, където въвежда сюрреалистичен образ на меки, сякаш разтопени джобни часовници. Общоприетата интерпретация на картината е, че меките часовници отхвърлят  тезата, че времето е твърда, постоянна величина. Съчетава ги с условен панорамен пейзаж и други меки часовници, които са унищожавани от мравки. Картината се счита за емблематична в  творчеството на Салвадор Дали.

С Гала живеят заедно от 1929 година, сключват граждански брак през 1934, утвърден от католическа церемония през 1958. Освен като негова муза, появяваща се в редица негови творби, тя е и негов мениджър и импресарио, който реално подпомага разточителния начин на живот на екстравагантната двойка. Връзката им е сложна и напрегната, винаги на ръба на скандала, въпреки че Гала толерира връзките на Дали с по-млади музи, уверена в собствената си стабилна позиция в семейните взаимоотношения. Именно на нейния нюх в бизнеса в голяма степен се дължи фантастичния комерсиален възход и успех на художника. Много е вероятно тя да е вдъхновител и на крайно ексцентричните му публични изяви, които подхранват интереса към личността и творчеството му.

Представянето му в САЩ с картината „Упорството на паметта“ и други творби е истинска сензация, шумно раздухана от жълтата преса. Тя е подсилена от появата му на маскарад в Ню Йорк в крайно необичаен костюм. Сюрреалистите в Париж са в шок от инцидента и го изключват от своя кръг. Отговорът на Дали е: “Сюрреализмът, това съм аз!“…

Следващата му крайно ексцентрична проява е в Лондон (1936), където участва в изложба на сюрреалисти и изнася лекцията си „Автентични параноични фантоми“, облечен в дълбоководен водолазен костюм с шлем, който се е наложило да бъде развинтен по някое време, защото не му достига въздух. И пак коментарът му е самонадеян и категоричен: „Аз просто исках да покажа, че се спускам дълбоко в човешкия ум“.

Това е малка част от нестандартните публични изяви на Салвадор Дали, неизменно добре подготвени и финансово програмирани, които му докарват прякора-анаграма на името му „Avida Dollars“, чийто автор е Андре Бретон. Фонетичното ѝ изражение на френски език означава „жаден за долари“. Този прякор илюстрира нарастващата комерсиализация на творчеството на Дали и навежда на мисълта, че той търси себевъзвеличаване чрез слава и богатство, които винаги са били неразривно свързани за него. Някои сюрреалисти възприемат негативно и критично отношение към личността, а оттам и към творчеството му и не се въздържат да го изричат на глас както преди смъртта му, така и след това.

Дали живее в САЩ от началото на Втората световна война цели 8 години. Там публикува през 1941 година своя романизирана автобиография под заглавие „Тайният живот на Салвадор Дали“. През 1943 година прави своята първа колекция бижута за дук де Вердера. През 1949 година се завръща в Каталуния. В този свой последен пристан създава не само живопис, но и експериментира с много нови и необичайни изразни средства и процеси – от порцелан, стъкло, метал и хартия, та чак до оптични илюзии, отрицателно пространство, стереоскопични изображения, холография. Официално се счита, че те силно повлияват на попарта. Развива силен интерес към природните науки и математиката. Особено ярко това се проявява в някои творби от 50-те години на 20 век, в които рисува предметите от форми, съставени като рога на носорог, който счита за божествена геометрия, защото расте в логаритмична спирала. След войната творчеството му като цяло се ориентира към техническа виртуозност и жив интерес към оптичните ефекти, науката и религията. Става все по-вярващ католик, като заедно с това се вдъхновява от удара над Хирошима и зората на атомния век, наричайки този си период „ядрен мистицизъм“. Опитва се да синтезира християнската иконография с изображение на ядреното разпадане, вдъхновен от ядрената физика. Чувства се и се опитва да се изразява като Бог, като свръхсила.

През 1982 умира Гала и за него това е началото на края. Липсата ѝ го съсипва в личен план и той губи желанието си за живот. Тези последни 7 години са години на бавна и мъчителна деградация на една противоречива, но безспорно талантлива и необикновена личност. След него нито изкуството, нито самият живот ще бъдат същите.

Автор: Вихра Григорова, сътрудник на ИМ Перущица