Празнична обредна система

Зимни обичаи

В българската етнография и етнология понятието „народна култура“ се употребява синонимно с „традиционна култура“. Народната култура условно бива материална (веществена) и нематериална (духовна). Заслужено е прието от специалистите да се посвети един много голям дял на Народната духовна култура. Тя обхваща идейно-теоретическото съзнание на хората, което съществува като информация в живата колективна памет на всеки народ. Народната духовна култура е анонимно творчество, най-често колективно, и се предава пряко, чрез непосредствен контакт. Както всяко деление на единната и многофункционална култура, то е условно. Въпреки това духовната култура има свои особености и специфика, които се отразяват и върху начините на изследването  ѝ. Може да се допусне групирането им по подобен начин:

I Духовна култура

1.) Мерки, Теглилки, Начини за записване и пресмятане

2.) Астрономия, Светоустройство

3.) Метеорология и природа

4.) Магия и Култ

5.) Теология, Митология, Демонология

6.) Медицина и хигиена

II. Обществена култура 

1.) Семейство, Общинност, Класови отношения

2.) Право

3.) Игри и Забави

4.) Родилни обичаи

5.) Женитбени обичаи

6.) Обичаи при смърт и погребение

7.) Зимни обичаи

8.) Пролетни обичаи

9.) Летни обичаи

В народния календар може да се приема като първи Андреевден /30 ноември/, а като последен от тази група – Бабинден /8 януари по стар стил  или 21 януари по нов стил/. Те бележат началото на годината и затова имат характер на инициация, на общи или по-конкретни пожелания за здраве и плодородие, благоденствие, семейно и лично щастие. Обичаите около Рождество Христово (Коледа) – 25 декември, са най-пълни и най-типични за зимата. В значителна степен при тях се повтарят много от обредностите на Никулден – 6 декември, св. Сава – 5 декември, св. Варвара – 4 декември, св. Ана – 9 декември, Св. Игнатий Богоносец /Игнажден/ – 20 декември, а така също и на последвалите през януари празници: Нова година (Васильовден) и Ивановденските празници – 5-8 януари. 

Ивановденските обреди 

започват с Бъдни вечер или Каден вечер /т. нар. Попова Коледа/, защото свещеникът обикаля по къщите  да ръси със светена вода, придружен от няколко момци или женени мъже, които събират и носят получените дарове: боб, вълна, коноп, хляб, жито. С третия „каден вечер“ завършват т.нар. „мръсни дни“ или нечисти дни. Запазено е схващането, че в тези нощи бродят демони, караконджули, болести и други нечисти сили.  Оттук идва църковният обред  на кръщаване на водата, който има библейски произход и се свързва от народното вярване с древния култ към нея и особените ѝ качества. 

С Йордановден е свързано поверието, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент си пожелае нещо, то ще се изпълни. Водиците засягат и деня преди Йордановден, а именно – 05. 01.5 В някои райони този ден има характерно име – Корст, Кръстовден (Родопите), Водокръст (Охрид), Неядка (Хасковско, Прилепско, Битолско). На Водици и Ивановден,  освен според църковния ритуал – след празничната служба свещеникът да освещава водата в минаващата през селището река или селски кладенец, по народен обичай участниците се обливат с вода или се окъпват в реката. Тогава се извършват и обреди с кръстената вода – за осигуряване на плодородие и здраве, защото се вярва, че осветената от кръста вода е целебна и това определя изкъпването на болни в мястото или вира, където е хвърлен кръстът.  На много места в страната се гадае за здраве, за бъдещо плодородие и какво ще бъде времето през годината. Обредното къпане за здраве продължава и на следващия Ивановден /07. 01./. На места то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. След осветяването на водата и пропъждането на нечистите сили започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите – от Йордановден до Заговезни. 

С ивановденските празници приключва богатият в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Къпанките в Перущица

В Перущица ритуалното къпане на оженените през изтеклата година момци се прави без прекъсване от незапомнени времена на Суа ряка под Чолаковия мост, а през 20-те, 30-те и 40-те год. на ХХ век и по махали в каменните корита на чешмите. По спомени на Василка Божкова, Георги Ковачев и Спаса Хаджиева ритуалното изкъпване е ставало и на старото оброчище „Св. Иван“ в местността Блатото, до  стария бряст.                                                           

Рано сутринта на 20-ти януари /нов стил/ деверът/кумът налива ку́тел или котле с червено вино, връзва го с китка чемшир, а вътре във виното слага китка здравец с червен конец. Близките му пускат в него метални пари за плодородие и берекет. Деверицата/кумата приготвя подносите с мезето – ръчелеви кори, лук, наденица, сиренце и сушено месо за почерпка и за из път. Младоженците, всеки поотделно, си канят музиканти, с които калесват своите близки. Гостите носят у младоженката солена баница и тиквеник с орехи, които оставят в дома й. Към реката тръгват майки, бащи, братя, сестри и приятели,, за да присъстват на обредното къпане. Там деверът/кумът хвърля ку́тела с виното във водата. Младоженецът скача във вира, пълни го с вода и пръска насъбралите се около реката за здраве и тръгва към къщи, съпроводен от музикантите. Невестата не участва в къпането и не ходи на реката, а стои у дома си и чака окъпания младоженец да се върне. Когато го зърне, тя се хваща за плодно дръвче или лоза в двора, а младоженецът сипва по малко вода в ръкава й, докато се намокри и се стече до долу. Тази обредност се прави за плодовитост на булката, а за младоженеца - за мъжественост и  осигуряване на здраво поколение. Задължително след Къпанките  се хапва печен мисир с кисело зеле.   В перущенската история няма данни досега, който се е изкъпал да се е разболявал!

Бабинден 

Приема се че е чисто женски празник, свързан с родилните обичаи. Празнува се от всички баби, акушерки и жените – както скоро родили, така и по-възрастни и още нераждали. Основни тържествени елементи са: къпането на децата от бабата, празничната трапеза в дома на всяка баба-акушерка и на последно място – ритуалното ѝ изкъпване. И трите действия са свързани с магическото свойство на водата да пречиства и да носи здраве със себе си, както и да се засвидетелства уважението и благодарността към бабата-акушерка, помагаща за появата на новия живот и запазването на майчиния.          

Празникът започва от рано сутринта като бабата спохожда тези домове, в които е бабувала и носи червена вълна, мед и просо. Тук окъпва детето (ако е пеленаче), тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. Така тя измива и мазва малко мед на челцето на детенцето и залепва от вълната и просото, благославяйки го: „Да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се роиш като пчели по пчелишник“. Някъде обредът е известен като „червяване на децата“. Бабата повтаря червяването и благословиите и при по-големите деца, момите и булките. После връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила, сиреч – бабувала червено и бяло конче със сребърна монета и им дава чорапки и ризки. 

Отново сутринта, в много райони от страната ни, преди изгрев слънце, майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун, една нова кърпа-пешкир и варакосана китка, и се отправят към дома на бабата да „полеят“. Вече в дома на бабата-акушерка, майката целува ръка на бабата, полива ѝ да си измие ръцете и я закичва със китката. Обредното „поливане“ на ръцете се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и по-лесно да раждат от една страна, а от друга – тази на майките – е и израз на благодарност, почит и уважение към бабата. После акушерката закичва невестата с китка здравец, вързана с мартеничка (червена и бяла вълна), но предимно червена вълна и залък със сол от приготвената питка. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.  В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. 

Но бабата-акушерка има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в църквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата-акушерка. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.  Обикновено по-късно през деня, на обяд, след поливането, майките отново идват в дома на бабите, носейки нещо за ядене и ги даряват с престилка, кърпа, ръкави за риза, платно, което премятат на дясното си рамо, пари или друго. Сега вече всички жени се събират и сядат около трапезата за празнично угощение. Всяка гостенка носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целуват ръка на бабата и ѝ подават подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя керемида и кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. На места се наблюдават известни фалически елементи в обредността, към които трябва да се отнесат и мотивите на изпълняваните от жените песни. Несъмнено тези елементи и действията около трапезата имат стимулиращо и продуциращо значение – да се раждат повече деца, да се раждат здрави деца, леко да е раждането. Угощението завършва със значителен елемент на разпуснатост, оргиастичност.  Празникът продължава с празнично хоро, което води бабата-акушерка. Някъде из страната е прието една от жените да носи приготвения тук байра̀к, по вид еднакъв със сватбеното знаме, и с него се повежда хорото. След обеда на трапезата у бабата започват да идват мъже. Цялата група излиза с хорото и по улиците на селото влиза в кръчмата. Идва и моментът на къпането на бабата-акушерка. Много важен в обичайно-празничния комплекс. Добре познат е в цялата ни страна, а на места и под името „влечу̀гане“ т. е. жените принудително откарват бабите на реката, за да ги окъпят. Обикновено водят бабата-акушерка на реката или чешмата, качена върху „колесарка“ (предница на кола) и украсена с нанизи от червени чушки, пуканки, и повесма от кълчища. Тук жените окъпват бабата-акушерка, като я поливат или пръскат с вода. Някъде участват и мъжете им, макар че понякога и те могат да станат обект на техните шеги. През целия ден жените се отдават на буйно забавление и по път за ритуалното къпане на бабата си позволяват волности със срещнатите по пътя мъже.  

В страната ни от 1951 година Бабинден е обявен за „Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите“.

Материалите събра и обобщи Павлина Бакова-Исова, фондохранител в ИМ Перущица

Използвана литература: 

1. „Етнография на България“, Второ издание, 1977 г., София – Христо Вакарелски; издателство „Наука и изкуство“

2. „Етнография на България“, Второ издание, 1977 г., София – Христо Вакарелски; издателство „Наука и изкуство“

3. „Етнография на България“, том III, БАН, София, 1985 г.

4. „Етнография на България“, Второ издание, 1977 г., София – Христо Вакарелски; издателство „Наука и изкуство“

5. „Етнография на България“, том III, БАН, София, 1985 г.

6. „Етнография на България“, Второ издание, 1977 г., София – Христо Вакарелски; издателство „Наука и изкуство“

7. „Етнография на България“, том III, БАН, София, 1985 г.

8. „Етнография на България“, том III, БАН, София, 1985 г.