Константин Петров

Зимни обичаи

Независимо къде как са я наричали – Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, – дедите ни са вярвали, че на Бъдни вечер небето се отваря за молбите ни. Затова всичко, което се правело и наричало за тържествената вечеря, не е било за да си отядат след четирийсетдневните пости, а за да бъдат благословени делата им през новата година. Затова най-важните на трапезата били специалните обредни хлябове. За Богородица, къщата и домочадието се месела боговица (колак, светец, кръсташ, погача), за добруването на стопанството – гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало, а за коледарите – краваи (вит-превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Оброчни ги правели украсите по тях – символи на Бога и светците, на стопани и животни, на растения и плодове, на обори и сечива. Силата им пък идвала от правилата за направата им – брашното за тях се сеело през три сита и се замесвали с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта, а тестото се обръщало с жегла от ярема на воловете или кравите… 

Както към светилище не може да пристъпиш преди да се измиеш с водата от пречистващия извор и да пресечеш Граничната/Свещената река, която обгражда сакралната му територия, така и в Новата година на Младото Слънце се навлиза истински след като се премине през преосветената вода. Това става в магичния ден Водици на 5 януари, когато – след десетте „поганни“ дни на бушуващи невидими сили, проникващи от Отвъдното – застъпва Нощта на чудотворството с Мълчаната вода. 

Народ, който има в миналото си поне 10-хилядолетна проследима история на сакрално строителство и реликви от извършвани в светилищата мистерии, таи в тъмните пластове на ДНК-то си необуздани пориви към жречески тайнства, които носи от древните изпитания на душата си. И същинското чудо май не е в това, а че… може съзнателно да ги е складирал и заключил там по време, когато духът му е бил наясно, че навярно ще мине през времена, в които ще се опитат да му ги отнемат. 

Девици са „вадили“ мъртъвци „на светите 40“

Винаги трябва да си даваме сметка колко дълъг е пътят между изтеклата тайна за един езотеричен ритуал; възможната „патина“ по фактите около него докато осмислените знания са били прагматизирани в поверия, пожелания, задължения, забрани; и видът, в който е заседнал като обред по календарното време, когато е бил извършван, та действен. 

Пет изгрева след Песи понеделник настава Денят на Хероса. Древните ни предци си представяли обезсмъртения дух на покойника-закрилник, който стои между отвъдния свят и земния, защото е готов да се притече в помощ на живите, като конник. Наричали го херос и вярвали, че водел свръхестествено, полубожествено, посмъртно съществуване и можел да влиза в контакт както с живите, така и с Този, който въздейства върху съдбините им. 

Да върнем в събота непрежалимите, които живеят чрез нашите спомени.

На Кръстовден, 14 септември, трябва да застелете с нова тъкана покривка масата, на която попът ще положи църковния кръст когато ви посети вкъщи да поръси с осветената от него вода дома ви, хармана и поднесеното на трапезата. С нея трябва много да се внимава, защото е ден на строг пост, в който се „говее за кръста“. Слагат се само постни храни, но в никакъв случай червен пипер, домати, червени репички, червени ябълки и червено грозде. Затова пък е тъкмо време за зелник с праз лук, печена тиква, бяло грозде и за Кръстовата пита (Кръсташката), която трябва да омеси най-възрастната жена в домакинството като я украси кръст преди да я опече. 

Предците ни са наричали 29 август Секновение. Имали го за „лош ден”, „тежък празник”.  По някои места в нощта срещу него са палели огньове да ги предпазят от злите сили. Които държали на наследената мъдрост били убедени, че в него за нищо на света не бива да се работи, освен да се събират дренки, диви круши, киселици и подобните им плодове за зимнина. 

Да се отървеш от неща, затлачили вече житейското ти обкръжение като замърсители, е освобождение. Но като знаеш как да го сториш точно на 25 март, можеш да се наредиш и сред чародейците. 

Настава време за втората степен в женското посвещение

Ден преди първото пълнолуние след Пролетното равноденствие е времето за един хилядолетен магичен обред, останал сред народа ни като популярен отглас на древните женски посвещенчески мистерии.

По традиция, наследена още от предците ни траките, нашите хора изконно вярват, че с Бога не се общува като стоиш на колене пред него, а като Го приемеш в себе си. Дори на черквата се гледа по-скоро като на знаков символ и духовен стожер за селището, а не като на място, където единствено можеш да общуваш с Изначалния.