Портретът в древността, лекция на Вихра Григорова
от: 2018-09-28 11:00 до: 2018-09-29 14:00
"Портретът в Древността", лекция на Вихра Григорова, на 28.09.2018 г. от 11 часа във фоайето на Исторически музей Перущица
Цивилизациите преди новото летоброене, дохристиянско изкуство
Терминът портрет обозначава изображение на човек със средствата на изкуството. Това изображение може да е частично или в цял ръст. Може да изобразява един човек или група хора. Фонът може да е неутрален, да е интериор или пейзаж, който допринася за по-пълното представяне на портретуваната личност. Срещат се и портрети на животни, създадени от художници анималисти, с или без човешко присъствие.
ПРАИСТОРИЯ
При малко по-свободно тълкувание на основната ни представа за портрет ще се върнем много назад в историята, в праисторически времена, където намираме първите портретни изображения. Те са доста обобщени, обектът на портретуване е по-скоро събирателен образ на божество с човешки черти. Тази тенденция се запазва и в много по-късни периоди на развитие на цивилизацията.Учените дават доста широки граници, от 30 до 300 хиляди години за появата на първите артефакти от каменната епоха. Изображенията са основно статуетки от глина, камък или кост, предназначени за домашния олтар и често изобразяват богинята-майка. Това са така наречените палеолитни Венери. Характеризират се с хипертрофирани женски форми и схематично или напълно отсъстващо лице.Древните са били доста по-конкретни при изобразяването на животните, обект на лов. В пещерите Алтамира и Ласко коне и говеда са изобразени с удивителна прецизност, дори с индивидуална характеристика. В пещера в Казахстан е открито изображение на камила, а в Индия и Африка се срещат образи на странни същества и съоръжения, напомнящи НЛО.
ПОРТРЕТЪТ В ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ
За начало на египетската цивилизация е приета 3200 г. пр.н.е. Периодът до така нареченото Старо царство / 2675-2170 г. пр. н.е./ включва преддинастичния период и първите четири династии.Като Ново царство се приема периодът 1570-1085 г. пр. н.е., с едно по-малко проучено Средно царство и десетина преходни периоди помежду им.Това разделение е свързано както с определени управляващи династии и завладяване или загуба на територии в множество войни, така и с определени стилови различия и характеристики в архитектурата и изкуството.
СТАРО ЦАРСТВО
Свързваме го със строежа на пирамиди, в това число прочутите пирамиди в Гиза на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин /Хуфу, Хафра и Менкаура/. Портретните изображения както на божества, така и на фараони и придворни, са силно стилизирани и подчинени на каноничния идеал, често са били оцветявани повърхностно. Колкото по-пряко е бил свързан с властта портретуваният, толкова по-обобщен и условен е образът.Изображенията на непряко свързаните с властта и на обслужващите фараона се отличават както с одухотвореност и реализъм, така и с относително по-евтините материали за реализацията им – обикновен варовик и дори дърво, прекрасно съхранено през хилядолетията в горещия пустинен климат.
НОВО ЦАРСТВО
Свързваме Новото царство с храма на Рамзес Втори в Абу Симбел, станал популярен заради операцията на ЮНЕСКО по преместването на гигантските, високи 20 метра статуи през 1964-68 година, заради строителството на Асуанския язовир /язовир Насър/. Откритата мумия на фараона дава основания да се види забележителна портретна прилика с фараона, изобразен редом с божества.Макар и кратък, периодът Ел Амарна е забележителен с разцвет на изкуството, изключителни с изяществото и безпощадния си реализъм портрети. Фараонът Аменхотеп Четвърти провъзгласява бог Атон за върховен, а в последствие и за единствен бог и сам приема името Ехнатон – син на Атон. Управлява по-малко от две десетилетия, но в културен план това управление е истинска революция.Единственият син на Ехнатон, Тутанхатон, скоро променя името си на Тутанхамон, тоест се завръща към Амон Ра като върховно божество. Възкачва се на престола още осемгодишен и умира на 19 годишна възраст. Слабо известен приживе, той се превръща в легенда, когато гробницата му, открита през 1922 година в Долината на царете, се оказва първата и единствена и до ден днешен недокосната от иманяри гробница в Египет.
ПОРТРЕТЪТ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
Когато говорим за Древна Гърция имаме предвид исторически период, обхващащ първото хилядолетие преди новата ера. Все пак някои историци предпочитат да включат и крито-микенския период / 3 -2 хилядолетие пр. н.е./, следван от така наречената Омирова Гърция /11-9 в.пр.н.е./, архаичен период или архаика /8-6 в. пр. н.е./, класически период или класика /5-4 в. пр. н.е./ и елинистически период или елинизъм /втората половина на 4 век до средата на 1 век преди новата ера/. Поради съществените им различия ще ги разгледаме поотделно, без да забравяме общите им корени.
КРИТО – МИКЕНСКА КУЛТУРА
Наричат я още минойска цивилизация. Множеството фрески и статуетки показват силно стилизирани изображения, двуизмерните задължително в профил, с характерни прически и минимална индивидуализация. Много по-силно са индивидуализирани посмъртните /погребални/ маски на владетели от периода.Ще пропуснем Омировия период, наречен още геометрична цивилизация поради липса на развитие в портретния жанр и ще преминем направо в периода АРХАИКА.Той съответства на Старото царство в Египет и се отличава със статичност и канонична схематичност на човешките изображения. Това са главно фигури в цял ръст на момчета - „куроси“, юноши атлети, изобразявани обикновено голи, както в древността обичайно са спортували мъжете. Единият крак е изнесен напред, ръцете са отпуснати до тялото. Лицето е озарено от специфична усмивка.Има и момичета - „кори“ в хитони, обикновено ползвани като подпорни колони в храмовете и наричани кариатиди. Вертикалните гънки на техните хитони в класическия период вече са надлъжните вдлъбнатини, наречени канелюри в колоните. В храмовете едните и другите често съжителстват в рамките на един архитектурен комплекс.
КЛАСИЧЕСКИ ПЕРИОД
В центъра на вниманието са богове и анонимни атлети. Поликлет създава своя канон, а Мирон своя „Дискобол“. Боговете са разпознаваеми поне заради аксесоари, ситуации или възрастова характеристика. Това превръща пантеона на древногръцките богове в раздвижена колоритна група. Все още лицата са обобщени и идеализирани. Любим материал е бронзът, лицата са с инкрустирани очи. Мраморът се оцветява с минерални пигменти.
ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД
Време на владетели, мислители, поети. Скулпторите вече са с повишено самочувствие и често знаем дори имената им – Лизип, Праксител, Скопас…Наред с анонимните фигури на божества и герои се появяват и портрети на реално съществуващи хора. Все още е актуална идеализацията /калокагатия/, заради философското схващане, че добрият човек е и красив.Портретът преминава върху подови мозайки, монети и произведения на ювелирното изкуство. С възникването на Римската империя елинистическото изкуство дава начало на римското, като отначало двете са сходни до степен да са трудно различими и учените често са раздвоени при класификацията им.
ЕТРУСКИТЕ
Най-ранните заселници на територията на днешна Италия и на Римската империя въобще са етруските. Имали са своя обособена култура още през 8 век преди новата ера и именно тази култура е проводникът, по който древногръцката култура прониква в основите на римската, като дори пантеонът на древногръцките богове има много свои аналози в римския.Запазените образци имат много сходни белези с древногръцката архаика, но са доста по-раздвижени и свободни като интерпретация.
АСИРИЯ И ВАВИЛОН
Предният изток оставя изключително културно наследство. В последното хилядолетие преди Христа в Долината на Двуречието между реките Тигър и Ефрат разцъфва уникална цивилизация, основана на наука и култура. Експресивна и монументална, скулптурата от този край на света поставя основите на компактността и компресирания изказ в съвременното изкуство.
ДРЕВНИЯТ РИМ
Републиканският период асимилира културите на етруските и древните гърци, кипи активно строителство предимно с функционален характер.В края на първи век преди Христа империята заема мястото на близо 500-годишния републикански период и просъществува почти също толкова дълго. Обстановката е рай за развитието на представителна архитектура и изкуства, в това число и на портретния жанр.Създадените творби са максимално реалистични, до натурализъм. Древните римляни считат, че човек е красив такъв, какъвто е, идеализацията отстъпва на неукрасената правда. Белези на възрастта или почетни белези от война не се крият. Дамските портрети демонстрират изящество и сложни прически.Отделно внимание заслужават така наречените ФАЮМСКИ ПОРТРЕТИ, антични живописни погребални портрети, открити в Египет. В редки случаи има двойни портрети, както и изображения на ръцете. Те поставят основата на модерния живописен портрет.Това са лицата на реално съществували мъже и жени, с характерни близкоизточни черти и одухотворени лица. Те са ярък пример за съвършения портрет, при който не ти като зрител гледаш изображението, а то гледа теб.Един от корените на реализма в римския портрет намираме в традицията на снемане на посмъртна маска, обичай много разпространен още по време на етруските. Даже на погребение се носели и маските на други покойници от семейството, за да се подчертае колко древен и прославен е родът. Тези маски се съхранявали в домашния олтар /ларариум/.
ГЛИНЕНАТА АРМИЯ
Откриването на гробницата на китайския император Ци Шъхуан / управлявал 221-201 г. пр. н.е./ през 1974 година става съвсем случайно по време на земеделски работи в района. Засега е проучен едва един процент от грандиозната находка.На стража пред останките на великия император, започнал строителството на Великата китайска стена, стоят на стража само в първата камера 6000 теракотени фигури на войници малко над естествена големина. Дори за окото на европееца, който трудно различава монголоидите, е ясна ярката портретна характеристика на всеки един от тях, както и принадлежността му към някое племе или народност в рамките на империята.
