„Няма нищо скрито, което да не се открие“ е сред заветите на Спасителя, предадени през Евангелието на Матей. Както и заръката на Иисус: – Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите!

През април 2006 г. екип от учени представи на световната общественост новооткрития древен текст на „Евангелие от Юда“, което започва с думите: „Тайният разказ за откровение, изречено от Исус в разговор с Юда Искариот за осем дни, три дни преди празнуването на Пасхата“. Като член на екипа, който е анализирал и превел кодекса, Марвин Майер не само потвърди неговата автентичност, но убеден заяви: „Той не върши нищо, което Исус не го е помолил, слуша го и му остава верен. В писанието Юда Искариот е любимият Исусов ученик и негов скъп приятел“. 

Изглежда забравен един странен обичай на Лазаровден, при който момите и момците се събирали в дома на най-добрия и най-красив ерген да го „направят“… мъртвец. Като обкичвали ковчега му с кукуряк, другарите му го носели през селото, а момите го оплаквали. Така го занасяли на извора под селото и там го поръсвали с вода. Тогава той се „съживявал“ и всички весели се завръщали, за да развъртят хоро на мегдана сред селото си… 

Прочутият константинополски богослов от края на XI и началото на XII век Евтимий Зигавин описва прелюбопитната история със съвършения богомил Петър, „достоен приемник на Василий Врач“, който в Южна Франция посвещавал епископи сред последователите на българските богомили, когато фанатизирани ромеи решили да го убит с камъни и той обещал на своите ученици да възкръсне след три дена. Въпреки че ромейският автор е прочут със своите антиеретически съчинения, именно в най-известното от тях — изготвеното по поръчка на византийския император Алексий I Комнин „Догматическо Всеоръжие“ (Πανοπλία δογματική) , който вероятно го е поканил да си води (тайно?) записки от срещата му с легендарния богомилски лидер Василий Врач, – довършва тази история с: „те наистина чакали на гроба му, за да възкръсне“ и „Петър наистина се явил на своите ученици след смъртта си, но... под образ на вълк той изскочил от камъните“. След като го цитира, сам Райчо Каролев (първият български изследовател на богомилството) през 1871-1873 г. изтъква, че „може да се догаждаме за народността на този ересеначалник и неговите ученици“.

Според богомилската космогония, след като въстаналият срещу Баща си Сатанаил бил изгонен от Небето, с последвалите го разбунтувани бивши ангели той си създал и овладял Земята, та решил тук да си отгледа отцепническо царство със своя обожаваща го и обслужваща цивилизация. Когато направил обаче мъжа и жената, той не успял да ги съживи и помолил Бога за помощ. Всевишният изпратил два ангела да им вдъхнат живот, обаче Раздорникът вкарал тях в бездиханните човешки тела.

Въпреки удивителните податки в разкопките на светилищно-храмовия комплекс от Четвърто хилядолетие преди Христа край днешното пловдивско село Долнослав, разположен в безусловно установената му оптическа връзка със скалния култов обект Белинташ, професионални учени не се решиха да проучат какви съображенията са накарали древните посветени да градят храмове в полето срещу мегалитно светилище на планинско било.

Вместо всяка зима да губят боилско време за обсъждания в кои дни да се празнува и кога те да се отработват, някога мъдрите ни предци изглежда са решили въпроса като в знаменития си древен календар просто са изключили датите от 21-ви до 24 декември. Оставили това време за довършване на обещани дела, човек да си направи равносметка какво е постигнал през годината и точно това ли му е трябвало… Накратко казано: народът трябвало да се подготви за идващата Млада година, защото тя съдбовно настъпвала с едно космическо чудо над една изключително вълнуваща човешко-божествена мистерия. 

Обстоятелствено пояснение за „Съдбовната роля на скалните светилища“