Духовният храм до храма на Спасението

„Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват без да поработим  за нашия напредък. У нас всичко пропада във вражди, наместо да си вършим работата. И затова ние нищо не можем и нищо нямаме.“
Христо Г. Данов

През 1850 г. перущенци си вдигнали представителна сграда за училище на своите деца. Достойно за негокато първи учител в него поканили    Христо Данов (1828-1911) – известният с книжовната си и издателска дейност възрожденец. За тригодишната си родолюбива служба в него той   съумял да подготви бъдещите дейци на просвета, на църковно дело и на национноосвободителното движение в преуспяващото селище.    Затова в историята то остава като „Дановото училище“. 

Училището „Св.св. Кирил и Методий“, или т. нар. Даново училище в Перущица, е построено от пазарджишки майстори през 1850 г. в двора на църквата  „Свети архангели Михаил и Гавраил“ с материалите, останали след завършването и́, и с доброволния труд на перущенлии. Катоархитектурен стил сградата принадлежи към т.нар. „пловдивска симетрична къща“ със стволовогредова конструкция. Смесеният градеж придава стабилност на строежа и предпазва  зданието  от рухване и опожаряване по време на бойните действия през април 1876 г. Цветътна фасадата е повлиян от Ориента и има символното значение  на хуманитарна сграда.

Изрисуваните по фасадата колони и други архитектурни елементи в интериора в стил  „алафранга“ се определят като типичната за възраждането ни украса на обществени сгради и богати домове. На фронтона и над вратата под покрития  вход се виждат две стенописни композиции със стилистика, близка до тази на самоковската школа (изграждане на пространствена композиция, отношение.  Първият стенопис представлява два дормантни лъва, отговарящи на националната принадлежност на училището. Вполето над входната врата на втория етаж  са изобразени светите братя Кирил и Методий, които държат в ръцете си жезъл, символ на духовната власт, и разтворена книга с началната фраза от  Евангелието на Йоан.  

До 1850 г. децата в перущица са обучавани на четмо, писмо, псалмопение и Закон Божи при местния свещенник като костадин пенов, или по-просветените хора. (Костадин Рачев още през 1750 г. събира ученици в дома си и ги учи да четат и пишат . Стоян Бакал-николов  отваря училище в дома на николакънев в края на 18-ти век).  Някои от родителите изпращали децата си в манастира „Св.св. Теодор Тирон и Стратилат“  на четири километра в планината южно от Перущица (в края на 11 век в полите на Родопите са построени осем християнски обители по волята на император Алексий Комнин, които по време на турското владичество са били опора както на православната вяра, така и на българското самосъзнание (игуменът на манастира отец Леонтий притежавал препис от „История Славеноболгарская“ на Паисий Хилендарски и учениците му имали възможност да се запознаят и с историята на родината си).

Учителят и неговите последователи 

„Те живееха доста охолно и никой никому не дължеше нищо. С изключение на 15-20 перущенци, бивши попски ученици, които в началото на юли 1850 година се занимаваха с бакалия и кръчмарство, всички други селяни бяха неграмотни. Напрактика се оказвало, че едно посредствено ниво на обучение и  образование задоволявало разбиранията и потребностите им, защото желаното „охолно ежедневие“ било в резултат на благополучието на земеделския  им труд и веселбите“. 

Христо Г. Данов

Христо Груев Данов, когото считат за патриарх на българското книгоиздаване и книгоразпространение, преподавал в Перущица в продължение на    три години –от 1850 до 1853-а. Той  въвел светското смесено обучение на базата на взаимообучителната „ланкастерска метода“. Всички занятия    се извършвали на български език. Изучаваните предмети съвпадали с повечето от тези на западноевропейските училища, но не липсвала и насъщната  религиозна подготовка. Били допускани до образованието и момичета, нещо необичайно за средата на 19-ти век в поробена България. Европейското образование помогнало на хората да развият търговските си взаимоотношения и пласират богатата си продукция на вино, бубено семе, тютюн и гюл из цялата територия на османската империя и в европейските страни. Дълги години след като напуснал Перущица, Христо Г.Данов подпомагал обучителния процес  със собствени средства и контакти с изявени личности на българското просвещение като Найден Геров и Йоаким Груев.    Той коренно променил не само степента на познание на перущенлии, но и тяхното самоосъзнаване като българи и християни .затова и училището остава     до ден днешен популярно като „Даново училище“.   

След1853 г. в Дановото училище са преподавали още : Драган Манчов – Дядото (впоследствие също книгоиздател на художествена литература), Петър Бонев(ученик на Христо Г. Данов и сетне предводител на въстанието в Перущица), Димитър Лачков (първият етнограф и публицист на Перущица), отец Стоимен Атанасов, учителката Бота Ботева и много други.

Изпитания и бъдеще

От 1862 г. сградата на Дановото училище функционирала и  като читалище “Петър Бонев“. По време на Априлското въстание  част от покрива на Дановото училище  се срутва заради детонациите от артилерийския обстрел на съседния храм. Английската журналистка Лейди Странгфорд (убеден българофил) посещава страната ни през август 1876 г. като член на европейската комисия от дипломати и представители на турското правителство. Съссъбраните 30 000 лири от дарители в Англия, тя възстановява постройката и я превръща в болница. От ноември 1876-а до април 1977 г. там се лекуват от тиф и дизентерия оцелелите след въстанието около 150 души.

В годините около Съединението (1885) в Дановото училище се помещава военен гарнизон заради граничната функция на селото. През1930 г. приземното помещение се използва за киносалон със сцена за театрални представления. Чакпрез 1969 г.Дановото училище придобива първоначалния си облик. Премахнат е покривният слой бяла мазилка, поставен непосредствено след Априлското въстание, реставрирани са стенописите и алафрангите. 

През 2015 г. сградата изцяло е ремонтирана по европейска програма и  поема функцията на музей и художествена галерия. Навтория етаж вдясно е  подредена стая с чинове и учебни помагала от периода на Дановото обучение. Вцентралната част са експонирани информационни табла с текстове, снимки и материали от същата епоха. Вляво е разположена общинската стая,  в която Петър Бонев учредява Първи и Втори частен селски революционен комитет през 1869 и 1876 г. с помощта на Васил Левски и Георги Бенковски.

Като пръв директор на създадения през 1956 г. Исторически музей в Перущица, Димитър Станчев обособява и фонд „Картинна галерия“ , освен история, археология и етнография, оттогава се организират временни експозиции на стойностни български автори  (като проф. Добри Добрев, Йордан Велчев,  Вихра Григорова, Светлозар Чавдаров, Ели Станчева, Никола Диков, Евгения Панчова и мн.др.), работещи в различните жанрове на изобразителното  изкуство – живопис, графика, скулптура. дарените от тях художествени произведения попълват фонда на музея и обогатяват сбирката му. 

Автор: Невена Дякова-Чавдарова, уредник