Все сме българи
Волжките българи са изпреварили подвига на перущенци да спасят честта на семействата си с 664 години.
Документът:
Княз Светослав стигна града (Ошел на река Ока) и подреди отпред хора с огън и със секири, зад тях постави стрелци, а най-накрая – копиеносци и атакува. Започна тежък бой. Като подсякоха оградата и разбиха плотовете, (русите) ги запалиха. (Защитниците) побягнаха в града, а преследвачите ги гонеха, като ги избиваха. След това обградиха къщите и ги запалиха от всички страни. Тръгна огромен и тежък дим, а вятърът го понесе към отрядите на Светослав. Не можеше да се види човек в тоя дим. А воините не можеха да търпят пушека и жегата, та отстъпиха назад и седнаха да почиват след многото труд. Рече тогава Светослав: „Да минем от другата, от подветрената страна. И всички станаха и заобиколиха от другата страна града и се оказаха точно срещу главната порта. И призова князът: „Братя и дружино! През този ден ни чакат две неща – добро, или зло. Нека побързаме!“ И се завтече сам, преди всички, към града. Като го видяха, всички воини се впуснаха след него. И разрушиха оградата и плотовете и от тази страна, като ги запалиха. Българите побягнаха в града, а те ги преследваха избивайки. И запалиха къщите и обхванат беше от огън целият град. Страшно беше да се гледа тази огнена буря. И настана в града силен вопъл. Българският княз избяга с малка дружина конници през една свободна врата, а колкото пешаци се опитаха да ги последват, мъжете ги избиха. Изскочилите жени и деца бяха пленени, а останалите – изгоряха в огъня. ТРЕТИ ПЪК УБИХА СВОИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА, СЛЕД КОЕТО – И САМИТЕ СЕБЕ СИ… Така беше превзет град Ошел – през юли, 15 ден.
Източникът:
Това събитие от 1212 г. е описано така в руските хроники сред десетки подобни походи на руснаците срещу Сребърна (Волжка) България от 864-а до 1394 г. За още примери може да потърсите „Повесть временных лет“. 3-е издание, Санкт Петербург, „Наука“, 2007.
Много повече по темата ще научите от мащабното изследване на Камен Михайлов „Български/булгарски образи в рускоезична среда“, издадена в поредицата „Българска вечност“ на издателство ТАНГРА ТанНакРа, София, през 2014 година.
Обектът:
Ошел е третият по големина град на Волжка България след Булгар и Биляр. Сега руините му са върху територията на Република Татарстан, която е в състава на Руската Федерация. В археологическата наука паметникът е известен още от 19 век като Староалейкинското градище, но първите археологически разкопки започват едва през 90-те години на миналия век.
