"Заедно" - концерт на Ирена и Марко Христоскови

от: 2018-08- 6 12:00    до: 2018-08- 7 12:00

Нарекохме концерта „Заедно”, защото имаме намерение да съберем заедно на вид несъчетаеми инструменти, музикални стилове, поколения.Ще ви поведем по люлеещите се мостове на въображението, ще разплискаме тишината и, вярваме, ще ви доставим духовна радост. Няколко думи за флейтата и контрабаса: това са най- високият и най- ниският инструменти, използвани днес в класическата музика.  Древните хора измайсторили  флейти от дърво или кости, наподобявайки свиренето на вятъра из цепнатини, клони,пролуки.  Дълъг е пътят й до днес, когато  се прави от благородни метали ( сребро, злато, платина). Тя е най- тихият инструмент в оркестъра, макар високите й тонове да са ярки и дори пронизителни. Поверяват й се много сола, както  и трудни технически пасажи. 

Контрабасът е струнен лъков инструмент. Най- ниският и най- тихият в оркестъра. В стремежа си да сътворят стабилен и дълбок бас, майсторите изработили този гигант сред цигулките, който всъщност самостоятелно е доста тих и затова свири в група от по няколко инструмента една и съща партия. Изработен от дърво, някога със струни от животински произход и с лък с опънат сноп косми от конска опашка, пред вас е контрабасът.

И така, няколко думи за композитора Томазо Албинони, творил през 17 век. Син на венециански търговец, самоволно изучил музика и успял да стои настрана от гилдията, наричайки себе си „dilettante venetto” /самоук венецианец/. По- голяма част от творбите му са унищожени заедно с Дрезденската библиотека при бомбардировките през Втората световна война. Най- известни са концертите му за обой, каквито дотогава никой не е писал.

Много са познатите художници от периода на импресионизма - Моне, Реноар, Дега, Писаро. В музиката творците проявяват интерес към пресъздаването на отсенки на чувствата, с използване на цветисти тембри и хармонични съчетания. К. Дебюси, М. Равел, П. Дюка и други композитори създават образна, живописна, трептяща в многоцветност, пълна с нюанси и светлина музика.

К. Дебюси, като противоположност на строго вгъбения, графично изчистен и религиозно сдържан Бах, създава цветни музикални картини, изпълнени с полусенки, мистичност, съзерцателност. Сякаш наблюдаваме отстрани, когато слушаме музиката му. Пиесата „Сиринкс” е написана  върху легендата за богът Пан от древногръцката митология. Пан бил  планинско божество и изпълвал с ужас всеки, който го видел, защото имал козе космато тяло и копита. Живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където растяла елата, неговото свещено дърво. Там танцувал с  планинските нимфи. Древногръцкият поет Пиндар го нарича най-съвършения танцьор сред боговете. Покровителствал пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. Пан се влюбил  безумно в нимфата Сиринга и дълго я преследвал, докато тя, за да се предпази от него се хвърлила в аркадската река Ладона, където майка ѝ я превърнала в тръстика.  От нея Пан направил овчарска свирка, носеща името на нимфата. Когато някой пътник се загубел в гората Пан излизал насреща му и го стряскал с чудовищната си фигура. Оттук идва и думата„паника“ . 

Ян Кржтител Ванхал, чешки класик от 18 век,плодовит и признат приживе  свирел на много инструменти, вколючително и контрабас! Има великолепни творби за Бас и оркестър.

Артур Онегер е швейцарец, роден във Франция. Той е член на така наречената „Шесторка” - група от композитори, художници и поети, свързани от дълбоко приятелство и сходни творчески и естетически търсения и идеи. Те се обръщат към вътрешните, лични преживявания, като отклик на значими обществени и исторически събития. Съзерцанието отстъпва на реализма. Онегер е по- близо и е повлиян от импресионизма, а пиесата „Танц на козичката” е една картина, която оживява във въображението ни.

Марко Христосков ще изпълни сериозно предизвикателната съвременна пиеса “Basstrip” на Петерис Васкс - латвийски композитор,  роден през 1946, все още жив и активен представител на Латвийската музикална и композиционна школа. Един от „апостолите” на изкуството в Балтийските страни – Латвия, Литва и Естония. Завършил е Консерваторията в Рига с Контрабас , а по-къно и композиция в Литва.

Бас Трип е едно от първите произведения на Васкс написано през 70-те години на 20 век.To е творба за соло Контрабас, който е неговия  професионален инструмент  по това време. Произведението е виртуозно и изпълнено с трудности ,които само един контрабасист  би могъл да използва в композицията си без да прекали. Неговата житейска философия той определя така:

“В днешно време повечето хора са изгубили вяра, любов и идеали. Духовното измерение изчезва. Моята идея е да осигуря храна за душата и това е посланието в творбите ми.„

Текст : Ирена Христоскова