„Музикална разходка” Концерт на флейтово дуо „Флейтисими- Белисими”
от: 2018-04-19 12:00 до: 2018-04-21 12:00
На 20.04.2018 от 18:00 часа в Картинна галерия - Даново училище - Перущица ще се проведе концерт на флейтово дуо „Флейтисими - Белисими“ в състав Ирена Христоскова и Кристина Георгиева
Ирена Христоскова е родена e в София, където завършва СМУ „Л.Пипков“ през 1982г. в класа по флейта на проф. Лидия Ошавкова. Като ученичка в музикалното училище свири в духово трио, както и в симфоничния оркестър към училището с дир. Е.Янев, с който печелят награди на конкурсите в Керкраде, Холандия и Париж през 1982г. Завършва ДМА „Панчо Владигеров“ през 1987г, а по време на следването, с духов квинтет под ръководството на проф. К.Чилев, стават лауреати на „Златната Диана” 1983. Изнасят и самостоятелен концерт в кам.зала „България“, сцена Студио на младия музикант. В академичния оркестър с дир. Е.Янев, имат успешно участие и взимат наградата на град Париж през 1985г.
Кристина Георгиева завършва НМУ „Л.Пипков“ и НМА „П.Владигеров“ в класа на проф. Димитър Георгиев,взимайки участие в различни камерни състави ,концерти и продукции. През 1989 завършва и Културология в СУ „К.Охридски“. В Софийски духов оркестър свири флейта и пиколо. Участията й в камерно дуо „Флейтисими” са многобройни и я представят като чудесен професионалист и партньор за оркестрово и камерно музициране, а концертите на „Камерна сцена София” с дуото и квинтета флейти преминават с голям успех. Свири и в сборни оркестри със С.Смеонов, К.Топалов, И Стоянов, Н.Банс и др.
ПРОГРАМА
Барок
Барокът е стил в изкуството / в случая – музиката/, доминирал в Европа почти два века - дошъл след Ренесанса в началото на 17-ти век и сменен от Kласицизма в края на 18-ти. Характеризира се с преувеличено движение и изобилни детайли в сравнение с по-ясната и сдържана рационалност на века на Ренесанса, с пищност, парадност, тържественост и динамика. Наричат го още стилът на летящите форми. Твърди се, че името му идва от португалското barroco, означаващо неправилна перла. В музиката, творците започнали смело да използват много орнаменти(украси) в своите произведения. Фразата „Никога не ползвайте една нота, когато може да използвате пет“ добре описва музиката, която се пишела по онова време. Кралските дворове притежавали собствени музиканти, оркестри и композотори за приемите и баловете си, а богати семейства просто наемали такива. Появяват се огромен брой нови музикални форми. Най- известните барокови композитори са Бах, Хендел, Телеман, Вивалди, Пърсел.
1. Прелюд от френския автор Шарпентие - част от мотета Te Deum, написан за ознаменуване победата на Франция през 1692г. и края на Деветгодишната война (1688-1697) между Франция от една страна и голяма коалиция от враждебни европейски държави, наречена „Велик съюз ": Англия, Нидерландия, Испания Савоя, Бранденбург.
2. Рондо от английския композитор Хенри Пърсел, из сюитата „Абделазер” , по трагедията ’Отмъщението на мавъра’
3. Alla hornpipe от германския композитор Г. Ф. Хендел. Пиесата е част от „Музика на водата”, написана за крал Джордж 1 и изпълнена на шлеп по време на кралска процесия по Темза.
4. Arrival of the queen of Sheba – из опаторията „Соломон” от Хендел. Музиката изобразява тържественото посрещане на Савската царица-владетелка на Шаба, която чула за голямата мъдрост на Соломон, цар на Израел и отишла при него с дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. Тя била силно впечатлена от мъдростта и богатството на Соломон и благословила неговия Бог.
5. Канон от германския композитор Г. Телеман, 2 и 3 част.
Любопитна музикална форма, при която единия изпълнител изсвирва фраза, която втория буквално повтаря след него, но звучат в съвършена хармония!
6. Й. С. Бах- Сицилиана из 2 соната за флейта и бассо континуо.
Сицилиана е старинен италиански танц, използван от професионалните барокови творци, заради споцифичната му ритмика и нежно,дори тъжно звучене. В многочастните сюити и сонати той се нарежда след бърза част, тъй като умерено бавен.
7. Й. С.Бах-Менует и Бадинера- емблематични мелодии от Сюита за флейта и струнен оркестър. И двете части са, както и сицилианата, са старинни танци, като отново тук имаме познатото, характерно за Барока редуване на бавна с бърза част. Това е финала на сюитата и вихрената Бадинера е бляскав и бравурен завършек на творбата.
Класика:
След Барока в музиката на Европа настъпват промени. Творците обръщат поглед към изчистената линия на древногръцкото изкуство и непринудената красота на природата.Музиката се изтръгва от оковите на църковните правила и заменя орнаментацията с нови музикални средства даващи много по- свободно звучене.Формите, в които се пише вече са други, отговарят на светския характер на обществото. А в края на периода , след по-лекия и развлекателен характер на музиката дотогава, тя добива значение за духовното и нравствено израстване на личността. Върха на групата композитори класици са Хайдн, Моцарт и Бетховен. Така от ведрия, закачлив и любопитен стил на Хайдн, ранния Моцарт, Плейл, Щамиц, се достига до драматичните, дори трагични творби на Бетховен и Моцарт в края на живота му.
8. Моцарт- Романс из „Малка нощна музика”-серенада за струнен оркестър.
Великият австрийски гений Волфганг Амадеус Моцарт, живял само 33 години оставя огромен брой съкровища в музиката- над 600 творби. Пише във всички жанрове и всяка творба е шедьовър. Най- слушания и обичан композитор на всички времена след Бах. И макар звучността му да е лека, светла и брилянтна, той е един от най- трудните за изпълнение автори!
9. Моцарт-Ария на Царицата на нощта из операта „Вълшебната флейта”. Може би най-известната ария, тази на Царицата от нощта, от Вълшебната флейта на Моцарт, е направо жестока в своята трудност и необходимост от концентрация. Малко певици сопрано в света се заемат с изпълнението й.
Романтизъм:
Романтизмът се заражда в края на 18, началото на 19 век. Творците реагират на социалните конфликти, на които са свидетели, чрез дистанциране от света и търсене на по-висши идеали, свързани с душевността и въображението.Водещо начало вече не е разума, а чувствата . За първи път в историята на изкуството творческата личност е противопоставена на обществото и се опитва да се отърве от оковите и условностите му. Оттук тръгва и митът за самотния романтичен творец, който изразява своя вътрешен, въображаем свят – творецът, отдаден на чувствата си, останал неразбран за другите. Идеи и вдъхновение авторите черпят от отминали героични епохи и легенди за храбри рицари. Велики романтични композитори са Шопен, Брамс, Вагнер, Щуберт, Григ,Бизе, Верди.
10.”Утро”от норвежкия композитор Едуард Григ.
Това е 1 част от оркестровата сюита „Пер Гинт”-музика върху фантастичния сюжет за странстванията на един фантазьор сред гори, планини, чудовища, елфи...осъзнал накрая, че истинските неща са любов, вяра, грижа, семейство, завърнал се след 40 години у дома.
11. „Менует” от Жорж Бизе из сюита „Арлезианката”.
Авторът на „Кармен” умира млад и охулен, без да доживее триумфа на най- свирената в света опера, неговата Кармен...
Жанрова музика:
12. Забавляващия се”- рагтайм от Скот Джоплин.
Афроамериканската музика от края на 19 и началото на 20 век е смесица от стилове и влияния, а Джоплин, цветнокож музикант, наричан „Краля на рагтайма”ни е оставил над 40 рагтайма, няколко опери, балет.Рагтаймът със синкопираните си ритми и характерни плъзгания между тоновете, е предвесник на джаза.
13. Тико –тико- популярната латиноамериканска пиеса в стила „шоро”, огнена и забавна е написана от бразилския композитор Зекиня де Абреу. Значението на заглавието е „Врабци на царевичната купчина”-пернатите малки крадци са влетяли през отворения прозорец и бързо-бързо кълват от купчинката зрънца, изсипани на масата..
14. Радецки марш - И закъде без Йохан Щраус? Емблематичният марш, без който не минава нито едно бляскаво празнично музикално събитие във Виена-сърцето на Европа. Разказват, как Щраус седял в една кръчма и размишлявал за нещо угрижен и притеснено барабанял, изреждайки пръсти по масата:та –та- та, та-та-та...И тогава се родила и мелодията на марша, любим на цял свят.
