Лекция за живота, подвига и саможертвата на Спас Гинов

от: 2018-03- 5 12:00    до: 2018-03-15 12:00

Лекцията за живота,подвига и саможертвата на Спас Гинов е изнесена от Кристина Василева - екскурзовод в ИМ-Перущица, на ученици от 6 и 7 клас в ОУ „Петър Бонев” гр. Перущица.

 Спас Иванов Гинов
1848-1876

През втората половина на 18 в. в Перущица се заселва някой си Гино от Търново. Кое го е накарало да напусне родния си град остава неизвестно. Пришълецът Гино има двама сина – Рангел и Никола. Те след време се женят и създават дом и семейство. Рангел Гинов има син Иван, който твърде млад се жени за хубавата перущенска мома Къта Рипчева. Не били кой знае колко заможни, но не били и от бедните. Препитавали се от лозарство и скотовъдство. Един ден докато Иван пасял своя добитък, съдбата му се усмихнала. Видял дупка в земята, разкопал  я и намерил златни монети. Занесъл ги в дома си и започнал да ги брой с жена си. Прикючили едва, когато пропели първите петли. Така Иван Гинов става един от най-богатите хора в Перущица по онова време. Купува нови лозя, гюлови насъждения, добитък, отваря сапунджийница и маслодайна. Забогатява още повече и става първият човек в селото не само по богатство, но и по влияние. Семейството му живее добре въпреки тежкото робство. Жена му Къта му родила пет дъщери- Люляна, Николина, Митра, Божана и Мария. Въпреки това Иван копнее за мъжка рожба, която един ден да поеме търговските му работи. Прехвърлил 50 години и тъкмо започнал да се отчайва, когато съдбата му се усмихнала за втори път. Ражда му се мъжка рожба - нарекли го Спас.

Спас Иванов Гинов учи в дановото училище при Драган Манчов. Той бил ученолюбив, общителен, справедлив, прям, честен и буен. Притежавал достойнство, смелост и неустрашимост. От малък заживява с българските песни, легенди, приказки и предания, които указват своето влияние и патриотично въздействие врърху чистата му душа. Пламенното му сърце е озарено от идеята за свобода. Неустрашим, жертвоготовен и всеотдаен. Той не знае що е огъване, унижение и малодушие. Огнената му душа преливала от любов към свободата.

Оженили го още на 15-годишна възраст. Взели му най-голямата хубавица в селото Гюрга х. Тодорова,  която до въстанието му родила 4 момчета и 2 момичета. Спас рано започнал да помага на баща си, а по-късно поел цялата работа. Имал възможност да преживее живота си в дни изпълнени със спокойствие и рядко доволство, но съдбата решила друго. Той не успял да се примири с робското положение. Не един път биел и изпъждал от къщата си турски гости, когато пожелаели жена му да им прислужва или когато вършели нещо непристойно из селото. Турците го мразели, но и се страхували от него.

Още преди да навърши 20 години Спас поема всичките дела на баща си. Забогатява доста и става един от влиятелните хора в селото. Но богатството не го блазни, не го заслепява. Бил добър съпруг и мил баща. Родили му се 6 деца: Рангел, Георги, Димитър, Йорданка, Галина и Иван. Единственото желание, което има Спас е час по-скоро да види народа си свободен. Затова не жалел здраве, средства, сили. Подпомагал училището, църквата и читалището. Макар да бил млад всички го уважавали и почитали. От държанието му си личало, че има силен характер и дори в трудните моменти запазвал пълно самообладание.

Станал съмишленик на Петър Бонев. Той бил неговата дясната ръка в подготовката за въстанието и щедър дарител на пари за доставки на оръжие и барут. Гласувано му е огромно доверие. Избран е за касиер на революционния комитет. През зимата на 1876 г. Петър Бонев и Спас Гинов започват по-дейно от всякога да се готвят за въстание. Усилията са насочени предимно към въоръжаването на населението. По време на трескавата подготовка Спас е в стихията си. За него няма сън, няма покой. Дните и нощите се сливат в едно. Всички в селото взимат участие в подготовката. Пекат хляб, приготвят сухари, шият въстанически дрехи, леят куршуми.

Малко след обявяването на въстанието в Перущица пристига със семейството си Кочо Честименски. Заедно със Спас са първи помощници на П. Бонев. С изключение на повечето чорбаджии, почти цялото население взема участие във въстанието. Моми и невести отрязали косите си, облякли мъжки дрехи и се явили на отбранителните позиции да помагат. Не остават назад и децата, които разнасяли вода.

Въстанието трае 10 дни – от 23 април до 2 май. Като порой се спускат враговете към въстаниците, но срещат мъжествен отпор. П. Бонев,  С. Гинов и К.Честименски денонощно са сред въстаниците - напътстват и окуражават.  Връщане назад няма и не може и да има. Всички са готови да воюват до последен дъх. Водят се неравни боеве. Защитниците са принудени да отстъпят от първоначалните си позиции. След жестоки битки враговете превземат къща подир къща, улица подир улица. Китното село е превърнато в купища развалини и пепелища. Въстаниците избрали да се скрият в църквата „Арх. Михаил”, защото по онова време тя била най-стабилнта постройка. Стените й били широки повече от 1 метър. Там потърсили спасение и упование от бог. К. Честименски и С. Гинов заедно със семействата си били вътре. П. Бонев бил в една сапунджийница малко по-нагоре по улицата. Там вражески куршум го улучил в челото. Другарите му запалват сапунджийницата, за да не оставят трупа му на поругание на турците.

В този трагичен ден някъде в полето, където се криела жената на П. Бонев се ражда неговия син. Тя го кръщава на него – Петър, за да не се забрави неговото име и за да поеме детето му революционната щафета, предадена му, за да продължи борбата.

Последният ден на въстанието е решаващ.  Покривът пада върху главите на въстаниците в църквата и много от тях да убити и ранени. Тогава се чуват възгласи - „дали пък да не се предадем?”  Но Спас Гинов отказва да предаде живо семейството си в ръцете на турците и сам решава да ги убие. 

Останало само на този свят неговото най-голямо дете - Рангел, което било отгледано, изучено и задомено от техния роднина Рангел Гичев. Дълго време работил като агроном, а през 1908г. станал  градоначалник на Пловдив. Старините си прекарал в София, където починал през 1932 г. Оставил след себе си 2 дъщери.

Спас Гинов е изживял съвсем кратък 28 годишен живот. Увенчан е с достойна смърт. Той ще живее вечно, докато има Перущица и българско на земята.

текст: Кристина Василева

Екскурзовод в ИМ - Перущица