Защо по Благовец прескачаме огъня от старите боклуци
Да се отървеш от неща, затлачили вече житейското ти обкръжение като замърсители, е освобождение. Но като знаеш как да го сториш точно на 25 март, можеш да се наредиш и сред чародейците.
Благовещението е било утвърдено като празник в християнския календар чак през VII век. Очевидно целта е била да се преосмисли магичната практика на древни народи като нашия, които са имали третия ден след пролетното равноденствие за толкова специален, че – по предание от посветените ни предци – на него дори отровите губели силата си.
Обаче тогава се събуждат и сили неястни, та пакостливи. Едни от тях се завихрят в самодивите и затова сутринта не се ходи рано за вода, че срещне ли ги човек, ще „оградиса“ (Да пази Бог! Дори не питайте какво е!) и ще се разболее. Други са описани в Новия завет – Страстната седмица следва Пролетното равноденствие, а всички знаем какви тъмни енергии са обсебили дори личности, които са били на длъжности за върховни свещенослужители на своя народ.
Освен това след 25 март се очаква да изпълзят и змиите.
Затова Благовец отваря много магическа работа за човека, който прилежно би следвал поне популярните древни практики за защита и пречистване в такова време. Първата и най-важна грижа за всяка стопанка на дом е навремеда запуши всички дупки в дома си и да белоса стените му (прясната вар пречиства!). Надвечер на 24 март трябва да смете где що боклук намери из къщи и по двора. Още преди изгрева на следващия ден мъжът ѝ ще го разнесе на купчинки вън по улицата пред къщата, край оборите, в ъглите на имота и ще ги запали, за да защити с огъня им свещеното пространство на богоотдадения си род. Тогава идва редът на хлапетата му да прескачат пламъците – едно извечно чародейство за здраве, с което ще развяват и пепеляка над тънката жарава, а „опалените“ от свещения огън крака на децата стават неприкосновени за опасните влечути.
В тази връзка е лесно да се досетим защо през този ден хората ядат риба: за да вземат веднага страха на змиите! Близко е до ума, че от ниската си гледна точна влечугите трудно биха схванали що за сребриста плът ядяли и понеже мръвката много би им приличала в кожата на тяхната, боязливо ще избягват цяло лято този най-опасен вид на Земята. Изпробвана през хилядоленията, тази магична практика явно върше работа, щом дори Църквата е принудена да я уважи, таи – макар Благовещение да се пада през Великите пости – разрешава на трапезата да има рибно ястие.
Библията ни е дадена по божия промисъл за да заключи във вид на притчи древното знание на посветените именно там, където най-потайно ще се съхрани – в книга за масова повседневна употреба, която поповете неизбежно ще превърнат в досадно четиво за миряните. Но в нея е закодирано и че властовите игри на човека със змията са още от Сътворението. Тази форма, дявол знае по какви съображения, си е избрал архигяволът Сатанаил за да съблазни Ева. Първата жена – понеже Бог не бил заложил даже страх от влечуги у човека – се хванала. А от това ѝ се отворили очите за живот! Но пък колкото и дрехи да купиш вече на една жена, все ѝ се струва, че остава гола. Не че не се харесва обнажена, знаете! Но не е ясно какво е преживяла дебидюс пред оня гаден изкусител. Затова все таи надежда дано си намери свестен мъж, който да я пази и облича, та точно на този ден хитрите моми гледат на кое сгодно клонче ще кацне птичка, че да го откъснат и гушнат в пазвата си като блага магия за обич по любов.
Начетените помнят, че преди години сам папата поиска прошка от змията за прекаленото ѝ демонизиране, та ще трябва и ние да признаем: е, не сме видяли само зло от онова змийско нашепване в Първата неделя на света ни. Нека помислим като хора: Бог, тъй и тъй, бил дал жена за Адам и от оня Рай рай (в смисъла на място за безметежно съществуване без свръхмерни претенции и циклични психчески разстройства) повече не ставало. А – след идеята на Сатанаил как да общуваме с нея – имаме и райски шансове.
Дали случайно мъдрите ни предците са натяквали, че именно на този ден долитали и лястовиците, и кукувиците? Едните, знаем, донасят благата вест, че наближава лятото, но за какво ни намекват с другите?!
Автор: Христо Буковски
