Защо е страшен 29 август

Предците ни са наричали 29 август Секновение. Имали го за „лош ден”, „тежък празник”.  По някои места в нощта срещу него са палели огньове да ги предпазят от злите сили. Които държали на наследената мъдрост били убедени, че в него за нищо на света не бива да се работи, освен да се събират дренки, диви круши, киселици и подобните им плодове за зимнина. 

Във Велес дори внимават в какъв ден от седмицата ще се случи 29 август, защото на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в „чернило“ (нещастие).

Изключено било да се започва нищо ново, особено ако денят се случи в понеделник! Не се тръгвало на път.

Смята се, че наричат 29 август  Секновение защото са вярвали, че лятото се сече на този ден, както се секат денят и нощта, та стават равни. Убедени, че водата и времето започват да застудяват, от там насетне никой не бивало да се къпе в реките, защото който наруши забраната, „ще се пресече“.

Обаче страшното определено не се е очаквало от природата, щом предците ни вярвали, че на този ден змиите и гущерите се прибирали да зимуват в пещерата на змийския цар, която била накрай света. Скривали се разните демонични сили, които лете бродели по горите, реките и из полето, към които патилите от заплесията по самодиви включвали и тях.

Обаче:

И над историците, и над етнографите тегне въпросът: дали хората не са започнали да наричат впоследствие този ден „Обсечене”? Дали с тази промяна е дошла и забраната да се ядат дини, ябълки, домати… – въобще:  червени плодове и зеленчуци, та в тази връзка – и да се пие червено вино?

Някъде наричат този ден Иван-Коприван и това вече натрапчиво насочва към причината – на 29 август е била  отрязаната глава на св. Йоан Предтеча, а, според легендата, после тя била хвърлена в копривата.  Другаде празнуват „Иван Обсечен“, „Св. Йоан с отсечена глава”, „Църн св. Йоан”…

Малко приложно евангелие:

Няколко велики тайни са свързани с идването на св. Йоан Предтеча на земята. След като свише бил отреден да покръсти Иисус за мисията на Спасителя, какво е налагало да се роди тук като Негов първи братовчед по майчина линия? 

А защо, след като извършил свещения ритуал над Него в река Йордан, е избрал не да проповядва Неговия завет, а се е заел да вика – и то не безопасно в пустинята, а сред народа! – каква негодница била царицата Иродиада? Вярно, принцеса по рождение, тя първо станала жена на чичо си Ирод ІІ и, според съвременника на тези събития Йосиф Флавий, дори му родила дъщеря – Саломе. Около 23 година обаче предпочела другия си чичо – Ирод Антипа, който бил тетрарх на Галилея и Перея, та – макар да бил еднокръвен син също на свекъра ѝ Ирод Велики – се омъжила пък за него. 

Обаче май евреите не притеснило изначално да не ги сполети божие наказание дето царят им взел за съпруга жената на живия си брат, щом се наложило да обикаля народа и да говори против безсрамието им?! Но пък не било ли естествено заради страшните му приказки да го арестуват и хвърлят в подземията на крепостта Махера край източния бряг на Мъртво море – под самия дворец на Ирод Антипа? Историята нататък е предвидима и добре известна: докато пастрокът се точел на доведената си щерка след поредния неин превъзбуждащ танц ЗА него, по съвета на майка си „малката” поискала от сладострастника да ѝ донесат на блюдо главата на Кръстителя...

Да помислим сега:

Какво изключва Ден на опасните магичните енергии да е бил препокрит впоследствие от Църквата с християнски празник – както Коледа с Рождество Христово, Денят на Вълчата Богородица с Въведение Богородично и т. н.?  

Дали това Секновение не е отсичане на безгрижието в наивното лято сред природните древни боговете с настъпващата есен на отрезвяването, че Предтеча, изпратен от божествения свят да Покръсти за мисията Му тук дарения ни от Бога Спасител, е бързал отвратен сам да се отърве от наглостта на властниците, които ние, грешните, сме осъдени да понасяме до Второто Му пришествие?

Каква тайна, достъпна само на адептите, ги е заставяла в 18-и и дори в началото на 19 век именно в потаен светогорски скит чак под връх Малкия Атон с небесен покровител свети Йоан Предтеча да подлагат на специална подготовка за предстоящите им изпитания позваните да втъпят в свещеното воинство на новобългарските мъченици? 

Има защо да не работим на този ден – от нас се иска да осмислим, да разберем и да си  отговорим на тези въпроси. Затова – никакво червено вино! Само дренки, киселици и диви круши!

Автор: Христо Буковски