В кушия с обезсмъртените

Пет изгрева след Песи понеделник настава Денят на Хероса. Древните ни предци си представяли обезсмъртения дух на покойника-закрилник, който стои между отвъдния свят и земния, защото е готов да се притече в помощ на живите, като конник. Наричали го херос и вярвали, че водел свръхестествено, полубожествено, посмъртно съществуване и можел да влиза в контакт както с живите, така и с Този, който въздейства върху съдбините им. 

Именно в почит на тези предци-закрилници по обяд в съботата на Сирница се правят кушиите – да се надпрепускат живите и за умрелите. Предаността към тях е толкова силна, че дори след двухилядолетните набези на всякакви вандали в България са открити над 1500 каменни оброчни плочки с образа на прословутия Тракийски конник. Въпреки църковните забрани хората разбирали, че новата вяра просто давала поредното върховно свидетелство за същността им и затова каменни образи на хероси могат да се видят вградени в олтарите на черкви и параклиси, а иконописците го изписват с образите на християнските светци-конници Георги Победоносец и Димитър Солунски – иконите, рисувани сякаш с най-голямо вдъхновение и винаги са най-прелестните, защото върху тях ясно личи трихилядолетната сръчност в следването на свещените линии. 

Но че прототипът не е забравен говори и още един факт: макар да почитат много Гергьовден и Димитровден, потомците на траките празнуват Хероса в друг ден – защото продължават да следват древния си мистичен календар. Неговото време е в края на зимата и по християнизираната обредна система той попада в първата събота от великденските пости, но победителя в кушиите обкичват с венец както хероя в древните тайнства. После всички го съпровождат почетно до неговия дом, а там го посреща мома, която му поднася да пие вино с вода от бяло котле – като в оживяла сцена от древните фрески на траките!

Денят на хероса следва лунния календар 

като се мести според  Великден. Не е странно, че той се празнува и в чест на най-младите невести, защото те продължават рода с нови наследници, а нали от техните чеда с времето ще се попълва небесното воинство на обезсмъртените герои…

За този ден в дома, който зачита българската традиция, се месят 15 обредни хляба, като първите два са погачи, наричани от 11 века за света Петка и свети Тодор, а останалите са оформени на колаци, кончета, копита, кукли. Според християнизираните празнични обреди тези тестени благи магии първо трябва да бъдат осветени в храма на службата и чак след това да се раздадат за здраве от жените, защото само те са благословени да раждат. Предават се от булка на булка, а за да „хване“ бялата магия, щом раздаващата отчупи от Тодоровата погача, с приемащата допират гърбовете си и подскачат, ритват и изцвилват като кобили. Може сега да ви изглежда наивно и дори смешно, но щом се направи от сърце (за да стори ред) и секси (за да хване очите на стопаните), този ден няма как да не завърши с възложеното му последващо чудотворство.

А от същата пита за същото чародейство се слагат къшеи и в зобта на конете...

С кукуряк и здравец се обкичват конете

които ще участват в надбягването. Който пък от ездачите спечели състезанието, получава в добавка и венци. После всички го съпровождат до дома му и там го посреща мома с бяло котле прясна вода, в която е влято малко вино, та от него му дава да пие. Вечерта в щастливата къща на ергена-победител се събират всички останали и след добра черпня играят яки хора.

На този ден младите булки обличат пак сватбените си дрехи и отиват с тях на черква за първо причастие, като носят „кисела погача“ и кравай. После се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за свети Тодор. Сетне в къщите на венчаваните през годината от предишния Тодоровден до сегашния започва чародейството на дългата трапеза. На софрата не се редят пак всички гости от сватбата, а само близките и съседите, които предварително са поканени от калесник с бъклица и бонбони. Хляб, украсен с гълъби и пуканки, бележи мястото на кръстника, а погача, покрита с бяла кърпа, затисната с похлупци сол и мерудия насред масата, посочва къде гостите е добре да пуснат паричен дар за домакините. Всеки от тях е 

В магическото число на призваните да внесат сполука 

и благоденствие, та трябва да обдари младото семейство с подарък и – непременно! – с кравай, а в ответ булката му целува ръка.

На свой ред младите замятат рамената на гостите със сватбарски кърпи, а на най-близките си връчват и с по-писани дарове.

По изискванията за чародейството, разпивката след това трябва да е весела и шумна, че злото да бяга вдън горите. А по тази причина някой-друг фишек (но вън и настрани от хорото!) върши много работа.

Не е зле и ако после на мегдана се омесят две или три хора от разни „краваи“ – що е живот насетне, за смесване с хора е!

Защо всичко стои толкова… по нашенски ли?

Навярно защото всички – Херос, светец, домакини, че и гостите им (всеки от своята позиция!) – богуват!

Автор: Христо БУКОВСКИ