След Водици е време за мъжки свещенодействия

Както към светилище не може да пристъпиш преди да се измиеш с водата от пречистващия извор и да пресечеш Граничната/Свещената река, която обгражда сакралната му територия, така и в Новата година на Младото Слънце се навлиза истински след като се премине през преосветената вода. Това става в магичния ден Водици на 5 януари, когато – след десетте „поганни“ дни на бушуващи невидими сили, проникващи от Отвъдното – застъпва Нощта на чудотворството с Мълчаната вода. 

Обредът, наследил древни мистериални практики, разчита на космическа връзка. Ако дори в помислите си запазиш пълно мълчание, привечер може да оставиш съд с чиста вода да преспи под звездите. Когато небесната хармония я пречисти и хармонизира, в полунощ можеш да я навестиш и да изречеш над нея най-съкровеното си желание. Вече и физиците са наясно, че тя ще го чуе, приеме и запомни, а от нея то ще се влее в текущата програма на всемирната предопределеност. 

Заради чудодейното си пречистване и насищане с нова сила, на следващия ден –  6 януари – младите мъже се хвърлят в реката за здраве и сила. Дори мъжки отрочета до годинка тогава ги къпят в тази студена вода, за да се закалят и укрепнат като мъже. 

Не виждам какво изключва възможността такива обреди да са късни версии да изконни воински магични практики. От средновековните хронисти назнайваме нещичко за предивните ритуали, които кан Крум лично изпълнил на 18 юли 813 г. пред слисаните ромеи, накачулили се по високите стени на Цариград да видят какви тайнства извършвал българският владетел пред последната непревзета крепост по пътя на воинството му. Действията му са описани отвисоко – и в прекия, и във „византийския“ смисъл на думата – от летописци, които не разбирали какво вършел когато нагазил в морето. С канализиран ум на догматици не е лесно да се схване, че – като върховен колобър – той е влязал да освети водата, затлачена от техните интриги и нечистота. Вероятно е помълчал, сигурно и́ е дал време да се отърси от попитите празнословия, та я очистил, да попие свещените магични слова на Посветения. Щом я обългарил, той също по мъжки „се умил от всички страни“ да свали яростта до безразсъдство, натрупана в битките. 

После гребнал от тази осветена вода и излязъл да поръси с нея бойците си за здравето им и хармонизирането им с изначалните енергии на Земята и Космоса, та в ответ те бойко го поздравявали. Това било акт на масов благослов за въздигане на Духа във всекиго от тях, та да ги извиси над покатерените по мегаломанските крепостни стени. Тогава – с умението и чародейството на маг – забил мощно копието си в Златните врати на твърдината „без някой да се осмели да му попречи или да пусне стрела против него” от бранителите на имперската престолнина. А после им обявил своите условия за мир. 

Преди съдбовната съдбовна битка при река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон Велики също осветил с вода бойните знамена и 60 000-ото си войнство, преди да спечелили с тях един от най-грандиозните сблъсъци за цялото европейско Средновековие, в което ромеите излезли срещу тях с 62 000-на армия, командвана от великия доместик Лъв Фока. 

В обредите на нашите предци Водата участва не само като Мълчана и Наречена, но още като Жива, Кадена, Умна, Мъчна, Любена, Вречена, Здрава, че дори и като…Мъртва. Жалкото е, че древното познание е разпиляно и забравено, та сега трябва да го сглобим като пъзел, фигурките за който се налага да си подават етнографите, етнолозите, физиците, лингвистите, литературоведите, психолозите…

Автор: Христо Буковски