Огледалото на духовете

Девици са „вадили“ мъртъвци „на светите 40“

Дали ако сега на 9 март едно смело голямо момиче вземе огледало и се надвеси над кладенец да извика името на мъртвец, когото иска да види, ще зърне образа му отразен в магичното си пособие?

Във всеки случай поне допреди 60-65 години в деня „на Светите 40“ замомилите се момичета са правили опити да постигнат такъв контакт и опазването на подробностите по този родопски обичай дължа на прекрасната 77-годишна изследователка Яна Манолова.

Календарната обредност на жените е съхранила удивителни податки към древни тайнства, свързани с времето, когато съзвездието Голямата мечка вече е „дописвало“ около Полярната звезда на небето първата четвърт от новата годишна свастика. А всеки, който е надзъртал в геран, знае, че водната повърхност на дъното му огледално отразява образите в обхвата на отвора горе. В оброчни чародейства на народа ни битува поверието, че, ако на венчавка новобрачните първо се зърнат заедно в огледало, това ще ги обвърже завинаги. И в митичните предания змеят обсебва момата като издебва да вмести отражението на образа си до нейния докато тя се оглежда в кладенец. 

Но когато срещу отражателната плоскост се постави успоредно втора, това чародейство се преекспонира и развива в безкрайни (времеви и пространствени?) измерения. Като наследници на изконни магични практики, които са били „свалени“ за битова употреба сред населението, нашите вéщери и вéщерици са познавали добре тази техника и са ползвали похвати, свързани с така отворения 

„Дяволски коридор“

По принцип така между две огледала „се отварял път“ към изчезнал близък, или за жадувания, но още непознат на момата, годеник. Когато обаче е намесено „наричане“ над вода, в нея се пренася и енергията от спомена за търсения скъп покойник. Дори на пръв поглед да е недоловимо блед възбуденият по този начин образ върху нейната повърхност, преотразен от дъното на кладенеца заедно с лика на момата, която е надвесена отгоре, той и́ надставя силата на духа му. 

Дали от речева пестеливост народът ни пропуска след „Светите 40“ да добави каноничното „мъченици“? С пóмена за 40-те римски войници от арменската кохорта в град Севастия, които след жестоки мъчения са загинали за вярата си в Христа през 320 година, Църквата е припокрила деня, който нашите предци са запомнили като преходен. Но каква връзка с тези страдалци може да има обичаят тогава обредно да гоним змии и гущери като палим около домовете си огньове и ги прескачаме като удряме по железа с викове: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”, а по селата да приготвят по 40 хлебчета и то както „за здраве“, така и/или „да им се намира на оня свят“, които… момите раздават?!

Според познанията на древните ни предци, при определени обстоятелства в змии се материализирали душите на покойниците, когато са жадували да излязат „на белия свят“. Хората се боят от тях, защото никога не могат да са сигурни дали не се явяват като посредници на зли духове. Но пък 

Змия вкъщи или на родова нива не се убива

– може да е материализиран дух на скъп родственик, който в този образ бди над имота. 

Несъмнено в „студената памет“ на народа ни е останал смътен спомен, че на „Светите 40“ – като Ден на Прехода за природата от „мъртвилото“ през зимата към съживяването през пролетта – е било времето, когато човек би могъл да се свърже с духа на скъп покойник от отвъдното. Още е рано да открием как двете страни „технологично“ са се справяли да постигнат енергийното съзвучие, което ще позволи да се срещнат в граничното пространство с образ и глас. Похватите към такова общуване са били пазени в изключително тесен кръг на посветени, та заиграването на родопските моми с огледалата е блед отглас от тях. Във всеки случай от древни времена ще е споменът за такива мистерии, щом е останало поверието, че ако някой убие змия на „Светите 40“, трябва да постави главата и́ в босилек. Да, тази билка се реди около покойник, но понеже вероятността това убийство е било инстинктивна атавистична реакция при неразбрано проявление на свещен вестител, дедите са ни завещали, че тази глава е направила този босилек изключително лековит! 

Е, само аз ли се питам 

Не е ли видима връзката с отсечената глава на орфей

която продължавала да изрича прорицания дори след като дълго плувала по Марица и Бяло море?!

Несъмнено в магичното пространство на Родопите девойките са викали образите на уважаваните в рода си покойници за да поискат от тях прорицания за бъдещата си съдба. Че това е посоката на девичите обреди в този ден подсказва и обичаят на момите за женене в различни райони из страната ни да отиват над вадите в навечерието на празника и да „плетат“ мостове от 40 върбови или дрянови пръчки. Докато ги увиват с червен конец, те наричат: „Кой ми е на късмéто, той да ме преведе по мóсто тая нощ!“, а после вкъщи да слагат под възглавницата си първия залък от вечерята и за заспиват с вярата, че ще сънуват кой е отреденият им за съпруг…

Нали не мислите, че по този времеви мост може да ги преведе ергенът, когото още не познават, ако са слушали за толкова мъдри и премъдри деди в рода си?! 

Автор: Христо Буковски