На Бъдни вечер не гуляем, а чудотворим

Независимо къде как са я наричали – Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, – дедите ни са вярвали, че на Бъдни вечер небето се отваря за молбите ни. Затова всичко, което се правело и наричало за тържествената вечеря, не е било за да си отядат след четирийсетдневните пости, а за да бъдат благословени делата им през новата година. Затова най-важните на трапезата били специалните обредни хлябове. За Богородица, къщата и домочадието се месела боговица (колак, светец, кръсташ, погача), за добруването на стопанството – гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало, а за коледарите – краваи (вит-превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Оброчни ги правели украсите по тях – символи на Бога и светците, на стопани и животни, на растения и плодове, на обори и сечива. Силата им пък идвала от правилата за направата им – брашното за тях се сеело през три сита и се замесвали с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта, а тестото се обръщало с жегла от ярема на воловете или кравите… 

Нищо не пречи обаче цялото тайнство по месенето и наричането да вложите в питката с паричка, която от години се налага на съвременната коледна трапеза. Важното си остава тя да е замесена вкъщи – содена или квасена, – но без яйце и мляко, за да е постна като всички храни, които ще се подредят около нея. Хората с нагласа към тайнственото гледат ястията да са седем, но това не прави софрата особено богата – нали с обичайните варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки и тиквеник се слагат още варена царевица, орехи, ошав, чесън, мед, кромид лук, запазени пресни плодове, вино, ракия, сол и пипер … – та (понеже се прави за берекет) могат да се подредят и тройно повече – стига да остават нечетен брой.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва да започне рано, за да узреят рано житата (и рано да дадат плод делата ви!). По църковния календар това е първата от трите задължителни „кадени” вечери, затова най-възрастния прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора – да се прогонят злите и нечисти сили. 

По времената, когато обредните хлябове били много, мъжът и жената заедно вдигали най-големия към тавана и наричали: „Толкоз високо да е житото!", а останалите отговаряли: „Амин, дай Боже!" После го разчупвали, като един дял слагали пред иконата на Богородица, а другата си разделяли, като по това на кого какво парче се паднало се съдело за късмета му. Сега, когато питката е една, най-възрастният я разчупва, като първото парче отделя за Богородица  (то се слага на иконостаса) второто се нарича за къщата, сетне отчупва за стопанката и после поред на останалите. Късметлията е, разбира се, този, в чието късче се падне паричката. Ако тя се окаже в парчето, отделено за Божията майка или за къщата, годината ще е много добра за всички. 

По древния мистичен народен календар от този ден започват Мръсните/Поганните дни – нечистият период до Йордановден, през който идват лошите духове. Затова преди нанизвали чесън на усукани бял и червен конец и го връзвали на децата като гривна на ръцете, или като гердан на шията – да го носят до Йордановден за предпазване от „караконджоли". 

Универсално предпазно средство обаче било стопаните да не си лягат докато в полунощ не ги посетят „добри гости коледари”. Дружината им наброявала 10-15 ергени, облечени в нови дрехи, начело със станеник, който носел ябълка или елха със забучена варакосана (позлатена) ябълка. Обредното дръвче трябвало да е със седем разклонения, на него да имало надянат кравай и да е украсено с червени конци и парички. Редно било и калпаците на момците да са накичени с чимширови китки и нанизани на червен конец пуканки, сушени сливи, стафиди...Старата традиция включвала в дружината да има преоблечен като жена юнак и натъкмен в дрипели дядо с боядисана в червено дървена „срамотия“, с която закачал „невястата” си уж за майтап, но това си било остатък от древна блага магия за берекет. 

Добре е да се прави разлика между тази чета и сурвакарската, която е на Васильовден – тези юнаци не удряли! За благослов станеникът наричал „славата” на дома, в който са дошли, и на стопаните му, а сетне дружината пеела песни за всекиго поотделно. В ответ стопаните обдарявали коледарите с колаци, пари, месо, сланина, вино и, въобще, с всякакви благини, които им се откъснели от сърцето. 

Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. 

Наръчник за гадатели

• Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. 

• Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. 

• Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. 

• Ако отделиш 12 лучени люспи и във всяка поръсиш малко сол като ги наречеш на месеците, в която сутринта солта е останала суха и се е втвърдила, този месец ще бъде сух, а където се е стопила – дъждовен и плодороден. 

• Ако орех, който си разчупил на трапезата, е пълен и с хубава ядка, ще имаш пълна и здрава година.

• Ако мома скрие първия си залък от боговицата под възглавницата, на която спи, може да сънува за кого ще се омъже.

• Мома или момък могат да узнаят с кого им е отредено да се съберат, ако успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците. 

• Ако, след като си преспал върху тях, до заранта под възглавницата ти са останали свежи и зелени листата бръшлян, които си взел от празничната трапезата, ще си здрав през годината. 

Забрани 

• Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото, ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. 

• Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят. 

• Щом седнеш на трапезата, не бива да се оглеждаш много, защото рано ще ти побелеят косите. 

Тайната на българите

Със странно свидетелство за дълбоката и неизтриваема памет на хората по нашите земи започва през 1792 г. своята „История во кратце о болгарском народе словянском“ боговдъхновеният йеросхимонах Спиридон Габровски. За очите на църковниците от клира той, божем, упреква народа си, че дори на Рождество Христово продължава да яде и пие както още през първото хилядоление преди Христа е празнувал, когато на цар Кóлад се родил сина му Болг, с чието име е свързано зараждането на България. Боговдъхновеният възрожденски историограф изтъква, че всъщност истинското съдържание на известната ни коледарска песен не бил „Бог се роди, Коледо, тази вечер Коледо”, а:  "Болг се роди, Кóладе, тази вечер, Кóладе!"

Още преди век и половина унгарският полиглот д-р Бейла Харрах Ерьоди е записал, че – в сравнение с другите народи – българите са запазили и „претопили” в християнството много повече „остатъци и отблясъци” от древните си духовни практики. Това не е свидетелство от случаен пътешественик – той е познавал добре както нашия език, така и местните хора, защото бил изключително любознателен човек и докато работел като официален преводач на инженерната група по строителството на железницата в Османската империя, непрекъснато изучавал обичаите и познанията на коренното население. 

Може би другите народи, които също добре е познавал,  просто са нямали какво толкова да помнят от своето минало? Или поне не толкова важни неща...

Автор: Христо Буковски