Изпитание за чародейки

Настава време за втората степен в женското посвещение

Ден преди първото пълнолуние след Пролетното равноденствие е времето за един хилядолетен магичен обред, останал сред народа ни като популярен отглас на древните женски посвещенчески мистерии.

Вече е ставало дума, че още когато момичето навърши 7 години, то (по безусловните традиции на нашия народ) минава през първото си посвещение, в което получава наследственото чародейство над хляба. Свещеното пространство за тайнството лично и под ключ охранявала баба му, а малката замесвала с майка си своята първа погача като над нощвите двете преплитали ръцете си, за да „прихване“ магията. Вероятно обредът още се изпълнява някъде, защото, когато съм го разказвал на нашите духовни семинари във фондация „Виделей“, някои слушателки са ме допълвали с лични спомени от своето детство…

Духовното израстване е превъзмогване.  В събота идва времето за второто посвещенческо стъпало. То също е било задължително  за всяка девойка, защото тогава тя трябва да изживее пътя на „пепеляшката“ до красавицата на бала, където може да намери своя принц, за да даде израз на своето вътрешното самореализиране, самопостигане и съзряване. След време – вече като големи момичета – в потайни женски общества през ноемврийските дни на „вълчите празници“ те ще бъдат изведени към сакралното в ролята им на съпруги, на майки и вече ще им бъде разрешено да участват в „сгледи“.

А тази събота поредните пораснали девойки за пръв път ще трябва да се покажат в обществото като малки моми. Още преди изгрев трябва да се съберат на уреченото високо място и да подхванат песните, които се пеят само на Лазаровден (и са забранени по друго време!). Явно тяхната магична мощ е толкова голяма, че всеки трябва да е хапнал нещо преди да чуе песента им. 

Сетне тръгват по махалите в свещен ред: отпред са „поялиците“ – певиците, след тях са „шеталиците“ – танцьорките.  Накичени с венчета от пролетни цветя и с кошници в ръце, те влизат от двор в двор за да пеят пред всеки дом първо за домакина (който веднага задължително влиза в тяхната среда!). Момичетата са пременени в невестинско празнично облекло и нанизи от пендарки на врата, а „шеталиците“ играят с кърпите „кланячи“, с които невестите се кланят на сватбата. После пеят песни за стопанката, за момата и/или ергена (за женитба!), на младата невяста (за дете). Играят в кръг, за да завихрят и въздигнат в своя танц енергията на дома, та като пречистят неговите обитатели, да се вживеят и си повярват, че сетне в която и къща да влязат като невести, ще внесат вътре радост и ще ги приемат като благослов за благоденствие! В домовете, които отглеждат пчели, стопаните дори слагат на месал паница с мед, друга – с вода и погача, в която е псуснато яйце. Тогава всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, а сетне потапя пръстите си в паницата с вода да ги намокри, та да накваси с тях и устата си, че после да се избърше в престилката на домакинята. По предание се разказва, че го правели за да „лепнат“ пчелите, когато се роят, у дома си, а не по чужди дворове, но в пространството на чародейството това обвързва сладостта от чистия брак (между цветята) с благостта на момините устни като магично запечатан обет върху обредния „епитрахил“ на стопанката (пристилката, която си слага когато приготвя храната на нейното домочадие). 

Щом обиколят селището, лазарките отиват на реката и пускат в нея венчетата си. Тогава самси Бог им посочва коя от тях избира за „кума“ като водата понася нейния венец пред другите, та на нея да се отдаде специално уважение и почит не само от дружките и́.

В Пловдивско с това започва празникът. „Кума, кума, кумица” – припяват нататък момичетата и подскачат по терлици (защото знаят, че се явяват за оглед и резервация от момковите майки, та да минат за лекостъпи като гълъбици), – „развявай си полите“, гонят задъханата си песен и плискат пъстрилото на премяната си, „размятай си иглици”... Игликът е кенарената кърпа, с която „кумата” благославя като я замята поред върху рамото на всеки по пътя си, защото това е парад на най-младите моми, които влизат в обществото на възрастните; атака на вечната женственост, която напролет е винаги млада, агресивна и законодателна. Старата носия от скрина на бабата никога нито се отпуска, нито се преправя. Всяко възелче от дългите плетени гердани, всяко стръкче от русия кичур на забрадката и хилядоъгълната мрежа на тъканта са оплели копнежите за радост на няколко набопа смутени момци, видели в тях мярка за щастие, което нахлува от къща в къща! Вихрушката на лекия момински танц кръстосва улиците и всеки стопанин тръпне да не го подмине тая благословия на истински настъпилата година – не бодряшката, руменобуза сурвакарска песен на момците, а тая пъргава милувка на „кумата”, когато кърпата кацне на рамото ти и те премерва (както огънят изпитва златото!) с топлия дъх на мига, който те „отвръзва” за красотата и живота, докато дланите се потят и пръстите се преплитат, а тя не чака безкрайно възелчето ти и ако си сколасал да вържеш там паричката си, блажен си.

„Лазар бяга у поле... – продължават лазарките, – ... тичи, моме, стигни го – повлича ги вихрушката им – … та му извий рогове, забоди ги в нивата, да не ражда къкълът, най да ражда пшеница...” А момчешките майки гледат след тях с поопразнените вече от сладкишите панери в ръцете си, шепнат си „Дай, Боже!” и търсят да забият пръсти в щръкналите коси на синовете си.

Ама не ги стигат. Пък и ергенашите хукват да връзват люлки, че когато момите полетят на тях божем за здраве, белким им налетят (на връщане). Оттук е тръгнала и женската жалба за орисия „каквато ме е залюляла“, защото момци са ги засилвали да „хвъркат до небето“. Вярно, някоя-друга „шипка сукмен не дере“, наистина, ама всяка закачка някой ден не спира до сукмана. После се забравя, че задявката е започнала на Божи ден и коя ти вярва, че баш тоя, нейният, ѝ е избранникът от Господа?!

Но от друга страна поповете пък дали помнят, че на този ден Иисус изгони търговците от храма?!

С хилядолетното писане все за тайни ритуали в затворените мъжки общества е втълпено, че през потулени в загадъчност посвещения са преминавали единствено избрани мъже. Но нашите велики предци са ни оставили достатъчно недвусмислени сакрални знаци, че във висшата степен към върховното си възшествие като духовен и обществен вожд на своя народ бъдещият цар и жрец на траките е преминавал с безусловното и равностойно съучастие на жената, която е съумяла да се открои като съвършената сред посветените си посестрими. 

Какви са били тайните ритуали и в какъв вид те пък са преминали в масовата народна магична практика ще стане дума друг път, защото тук е мястото да завърши този разказ.

Знаете къде да очаквате повече – http://museumperushtitsa.com

А още повече ще постигнем с търпение и прозорливост.

Автор: Христо Буковски