Благовестието на Благовец

Винаги трябва да си даваме сметка колко дълъг е пътят между изтеклата тайна за един езотеричен ритуал; възможната „патина“ по фактите около него докато осмислените знания са били прагматизирани в поверия, пожелания, задължения, забрани; и видът, в който е заседнал като обред по календарното време, когато е бил извършван, та действен. 

От астрономите знаем, че звездните комбинации над нас сега не са точно на същите места, на които са ги виждали нашите предци преди хилядолетия по нашите календарни дни. Всичко тече, всичко се променя, включително и наклона, под който Земята се върти около оста на еклиптиката в посока, обратна на движението и́ около Слънцето, та това неизбежно засяга и позицията, от която сега изучаваме съотношенията време-ритуали. Затова емблематичният ден, свързан с настъпването на пролетта, за нашите предци е Благовец. Като Благовещение той е бил утвърден за празник в християнския календар чак през VII век. Очевидно е бил избран след задълбочено вглеждане в неговите особености с цел да се преосмисли мистичната практика на древни народи като нашия, които от незапомнени времена са осъзнали този ден за толкова специален, че посетите тогава цветя растат особено ароматни и красиви, на него по-леко и бързо зарастват всички рани, а дори отровите губят силата си. Идеално време е да посееш зеленчуци и да присадиш здрав калем на плодните дръвчета, които не се родили лани, а за пчеларите – да отворят кошерите, та пчелите да събират нов мед. Понеже топлото време е събудило мечките и  те отиват до реките и потоците да се изкъпят след дълго зимно спане, водата след тях поема от тяхната натрупана енергия и става лековита...

Но щом и поповете препяват в черквата „да внимаваме“, помнете, че по същото време изпод земята изпълзяват змии и гущерите, а край реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат същества опасни, но невидими за човешките очи в смутните проявления на ревниви духове и омайни самодиви, които ревниво пазят своите потайни кътчета и наказват всеки навлязъл в пространството им по презумпцията, че незнанието не оневинява злосторника. Да отсяват дали неволно или от любопитство е пристъпил не ги занимава като нравствен проблем: 

Престъпилият е отвличан в отвъдния свят 

Ако следваме традицията, в битов план Благовец отваря много магическа работа за прилежния човек. Първата и най-важна грижа за разумния стопанин е да обгради дома си с огън, а на стопанките – да запушат всички дупки вкъщи и да белосат стените. Практичните жени смитат от предишната вечер где що горим боклук намерят из къщи и по двора, че да запалят и него заранта със слама от плевника, защото огньове трябва да има и вън по улицата, и край оборите, и поне в ъглите на двора. За здраве и „опалване“ против ухапване от змия се прескачат пламъците, а така се развява пепелякът над тънката жарава и купчинките горят буйно. Понеже за народа ни змията е свещено животно, защото в този облик може да се прояви духът на някой от прадците и е грях да се убива, на страха си от нежелани нахлувания на опасни влечуги се надвива като стопанката на къщата удря с машата по тенекия и обикаля двора със закани: „Бягайте, змии и гущери, че идват щъркелите!“. 

Това прогонване не засяга обаче 

Смока-стопанин, който стои под прага на дома

– за него, като за покровител, е наречено първото парче, което „домовладиката“ отчупва от обредната за този ден питка. Този почетен дял се поставя на Входа...

За Църквата е естествено да припокрива със своя обреден календар дни и дори седмици, свързани с неудобни за нея духовни практики. Но като е наложила Великия пост след вълчите Трифунци, карнавалната Сирница и кушийната Тодоровденска седмица в началото на февруари, тя е отдала дан на неизкоренима свещена традиция, която положително е свързана с изконни тайнствата на посвещение при Пролетното равноденствие. 

Начетените знаят, че преди 34 столетия посветените адепти са имали определено безусловна причина да постят седмици наред преди тайните сбирки при Орфей – без предварителните лишения те не биха могли да постигнат специалното състояние за навлизането в същинската част на службата. Сложността била в това, че когато подхождали към мистериите, те вече не си помагали с Дионисовите опияняващи оргии с вино, а пиели специалната напитка кикеон и вдишвали белия дим от подбрани билки и семена, които хвърляли в огъня пред тях, а те въздействали само върху дълго постили люде.

Макар кикеонът да напомня боза (защото напитката се правела от печено ечемичено брашно, разтворено в медена вода, която подправяли със свежа мента), той имал магическо въздействие върху дълго постилите аскети. Д-р Лиз Уилямсън от Лондонското фармакологично училище, която правила опити с конски босилек (Salvia officinalis,|който се пада „братовчед” на билката), твърди, че когато доброволци го пушели, виждали цветни отражения, хора от миналото си и филми, които някога били гледали. Билката е известна с дезинфекционно, противовъзпалително, спазмолитично, жлъчегонно, стимулиращо, тонизиращо, съдоразширяващо действие; че потиска кашлицата, потната и млечната секреция. При вътрешно приемане във високи концентрации и за дълъг период поради съдържанието на туйон (който може да бъде отровен) може да предизвика припадъци и увреждане на нервната система. Д-р Уилямсън прибегнала до пушенето на тревата заради практиката на индианците в Централна Америка така да 

Получават достъп до скрити спомени и знания 

Докато пеели с Орфей свещените си химни, неговите „абии“ хвърляли час по час подобни треви в огъня пред тях, та очевидно не се лишавали и от този ефект на дима им. Според мáги изгарянето на сухи листа от конски босилек помага на човека да се докосне до мъдростта на своя духовен водач и да получи напътствия от него, а елините и римляните смятали, че димът от горящите му листа предава мъдрост и острота на ума. В тази връзка Псевдоплутарх допълва: В гореказаната река (има предвид Хеброс, т. е. днешната Марица) се въди едно растение, което много прилича на ориган. На това растение траките откъсват върховете, хвърлят ги в огъня, след като са яли Деметрината храна, и като вдишат издигащите се пари, омайват се и се унасят в дълбок сън.

В Индия босилекът е „обречен“ на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която „убива с очи“, а в Египет се е използвал при балсамирането на мъртвите. 

Вече три десетилетия специалистите не смеят да коментират смайващите находки от родопския енеолитен храмов комплекс край село Долнослав, който неговата откривателка проф. д-р Ана Радунчева обяви през 1983 година  за „единствен по вида си в Европа“. Той е бил средище за магични служби през Четвъртото хилядолетие преди Христа и в него има ярки податки за 

Мистерии, положили началото на езотеричните практики

В южното помещение на втория храм например археолозите намерили пещ, която приличала на разкрасена торта. На очи се набивало, че помещението е било преустроявано. И – то неведнъж! Нещо доправяли, поправяли. Но загадъчната пещ винаги оставала на същото място... Като сваляли слой след слой, археолозите отделили от пода на храма плочка от пресована глина с изрисуван на бял фон триъгълник в охра. Такова оцветяване е характерен похват за културата на енеолита, но за първи път се вижда такова нещо на земята! В търсене на други рисунки те открили огромен релеф от затворени в рамка фигури, боядисани в червено, черно и зелено. Всеки би се захласнал по такава гледка, но още по-удивително било, че то се оказало специално покритие, под което минавала система от тръби. Те тръгвали от пещта и ту се стеснявали, ту се разширявали в диаметър, като променяли и равнището си, докато накрая почти всички излизали на повърхността до самата стена. 

Рисунката от геометрически фигури – триъгълници, ленти, спирали – постепенно преминавала към релефа и завършвала в централната композиция със... седяща жена. Учените са срещали подобни „канонически” образи на „богинята–майка”, но тази седяла с... две деца в ръцете си!

Редом, но над Великата богиня-майка, открили мъжка фигурка в цял ръст, която била изписана с натрапчиво висока корона. Археолозите предположили, че тя изтъквала привилегированото положение на жреца. 

Между великата богиня-майка и жреца имало змия

Дали се явявала като елемента, който ги обединявал? 

Змията е класическият посредник, но между нашия свят и другия. Възможно е в пещта да са подгрявали смес от сухи опиатни растения. Така по тръбите горещият въздух свистял през дупките, а мирисът се разнасял из помещението и възбуждал сетивните възприятия на хората за дивната мощ на божествения промисъл зимата да умира със зарята от цъфтежи по напъпилите кълнове и клони когато соковете от размразената земя се влеят в потока от слънчевите лъчи както змиите излизат на припек да смъкнат отеснелите си вече кожи… 

Ритуалният пролетен огън е образ на Слънцето в брачното ложе на Земята, та – по смътно спомнян завет от древните посветени – хората пък го прескачат за да се пречистят и извисят в енергията му над обречените да пълзят…

 Автор: Христо Буковски