Портретът в ренесансова Италия

от: 2019-04-18 13:00    до: 2019-04-19 12:00

Възраждането или Ренесансът е епоха със световно значение в културната история на Европа, която настъпва непосредствено след Средновековието и предшества епохите на Просвещението и Новото време. Възниква в Италия още през 13-14 век и затова страната често е наричана Люлката на Ренесанса. В по-късен период ренесансовите принципи и ценности проникват и в други страни от Стария континент.

Стенописи от Сикстинската капела, Микеланджело 

За да разберем това течение в изкуството, трябва да го свържем с редица исторически и икономически промени – падането на Византийската империя с нейната йерархическа ценностна система и с появата на градовете – републики. Заражда се обществено-философското движение хуманизъм, разглеждащо човека, неговата личност, свобода, активната му съзидателна дейност като висша ценност и критерий за оценката на обществените институции. В градовете възникват светски центрове на науката и изкуствата, дейността на които е извън контрола на църквата. След изобретяването на книгопечатането в Европа през 15 век, разпространението на тези нови възгледи става особено интензивно.

Атинската школа, Рафаело

Човекът в епохата на възраждането

Давид, Микеланджело

Този човек рязко се отличава от средновековния. За него е характерна вярата в силата на разума и преклонение пред необяснимия дар на творчеството. Хуманизмът поставя в центъра на вниманието мъдростта на човека и нейните достижения като висше благо за разумното същество. Именно това води и до бурен разцвет на науката. 

Давид, Донатело

Периодизацията е прието да се обозначава с италианските названия на столетията:

Проторенесанс /дученто/ - втората половина на 13 до 14 век.

Ранно Възраждане /треченто/ - началото на 14 до края на 15 век

Високо Възраждане /куатроченто/ - края на 15 до 20-те години на 16 век

Късно Възраждане /чинкуеченто/ - средата до края на 16 век

Тайната вечеря, Леонардо да Винчи

Проторенесанс

Проторенесансът е предтеча на Възраждането и все още носи видима връзка с византийските, романски и готически традиции. Дели се на два периода – до смъртта на стенописеца Джото ди Бондоне през 1337 г. и след това. Вторият отрязък е свързан във времето с чумната епидемия, връхлетяла Италия и с Николо Пизано, който извършва революция в скулптурата.

Джото ди Бондоне е най-радикалният реформатор в живописта. Той постига такава сила в сблъсъка на контрастите и предаването на човешките чувства, че се превръща в предшественик на най-великите майстори от Възраждането.

Целувката на Юда, Джото

Мадона ди Кастелфиорентино, Чимабуе

Николо Пизано  създава школа, която просъществува почти едно столетие, до средата на 14 век

Христос и Страшният съд, Николо Пизано

Ранно възраждане

В първите десетилетия на 15 век възникването на мощно огнище на Ренесанса във Флоренция повлича след себе си обновление на цялата италианска художествена култура.  Творчеството на Донатело,  Мазачо и техните сподвижници ознаменуват победата на ренесансовия реализъм, който съществено се отличава от така наречения „реализъм на детайла“, характерен за късното треченто.

Конна статуя на кондотиера Гатамелата, Донатело

Изгонване от рая, Мазачо

Произведенията на тези майстори са проникнати от идеалите на хуманизма. Те героизират и възвеличават човека, издигат го над нивото на обикновеността. В своята борба с традициите на готиката художниците от ранното Възраждане търсят опора в античността и изкуството на Проторенесанса. Това, което художниците от Проторенесанса търсят интуитивно, опипом, сега се основава на точни знания.

Вратите на рая, Лоренцо Гиберти, Баптистерията във Флоренция

Конна статуя на кондотиера Колеоне, Андрея Верокио

Италианското изкуство от 15 век се отличава с голяма пъстрота заради различните условия, в които се зараждат местните школи и се създават разнообразни художествени течения.

Портрет на млад мъж, Фра Филипо Липи

Старец със своя внук, Доменико Гирландайо

Портрет на млад мъж, Доменико Гирландайо

Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, Пиеро дела Франческа

Портрет на кардинал Лодовико Мецарота, Андрея Мантеня

Портрет на Лоренцо ди Креди, Пиетро Перуджино

Високо възраждане

Кулминацията в изкуството от 15 и първите десетилетия на 16 век съвпада и със съсредоточаването на художествения живот на Италия в столицата Рим. Папите се опитват да обединят Италия под властта на Рим и Ватикана, превръщайки ги във водещ културен и политически център. Макар и да не успяват във второто, все пак Рим за известно време се преобразява в цитадела на духовната култура и изкуството. 

Пиета, Микеланджело

Причина за това е и меценатската тактика, с която папите привличат в Рим най-добрите художници. Флорентинската школа губи своята значимост, както и много други локални центрове с изключение на Венеция, която демонстрира ярка културна индивидуалност през целия 16 век.

Страшният съд, Микеланджело

Художниците от Високото Възраждане придобиват способност да пропускат дребните подробности, които не влияят на общия смисъл и се стремят да достигнат в творбите си хармония и съчетание на най-добрите страни от реалността

Джулиано Медичи, Микеланджело

Лоренцо Медичи, Микеланджело

Главен мотив в изкуството на Високото Възраждане става образът на хармонично развития и силен както телом, така и духом човек, който е над обичайното ежедневие. Тъй като скулптурата и живописта се избавят от безпрекословното робуване на строителството, се формират нови жанрове в изкуството – кавалетни пейзаж, историческа живопис и портрет.

Мона Лиза, Леонардо да Винчи

Портрет на Джиневра деи Бенчи, Леонардо да Винчи

Автопортрет, Рафаело Санцио

Портрет на Елизабета Гонзага, Рафаело Санцио

Автопортрет, Тициано Вечели

Късно възраждане

Цялото разнообразие в този период може да се сведе до две основни тенденции. В първата от тях присъстват малко на брой, но именити художници от по-старото поколение, засегнати от кризата в апогея на творческото си развитие като Тициан и Микеланджело. Заради смъртоносния удар, нанесен им от католическите кръгове, човекът вече не е задължително орисан със съдбата на герой, който се бори със злото.

Портрет на дожа Пиетро Лоредано, Якопо Тинторето

Портрет на францискански монах, Якопо Басано

Портрет на султан Мехмед ІІ Фатих, Паоло Веронезе

Представителите на второто направление са напълно различни от тях. Те са обединени единствено от субективността си във възприемането на света. Изкуството във Флоренция и Рим все още е вдъхновено от античността, докато във Венеция е пропито от любовта към своя град. Пристрастено е към ярките, дори понякога „отровни“ цветове, удължаване и деформация на фигурите, експерименти с формата, напрегнати и неестествени пози, необичайни и причудливи ефекти, свързани с размерите, осветлението и перспективата, претоварени композиции.

Автопортрет в изпъкнало огледало, Франческо Пармиджанино

Снемането от кръста, Джакопо Понтормо

Млад човек с книга, Аньоло Бронзино

Един от най-прекрасните периоди в историята и културата на човечеството приключва. Време е човечеството да се сбогува със съвършената хармония и да посрещне маниеризма, барока и епохата на Просвещението

Автор: Вихра Григорова