Портретът през Средновековието

от: 2019-02-13 11:30    до: 2019-02-14 12:00

Мултимедийна презентация на Вихра Григорова.

13.02.2019 от 11:30 часа във фоайето на Исторически музей гр. Перущица.

Портретът през  Средновековието

Точно според теорията за развитие на света и обществото по спирала, портретът през средните векове заимства от минали тенденции, адаптирайки ги към своите вярвания и изисквания. В този период в Европа почти всичко е пряко или поне косвено свързано с християнството и църквата. В периода 5-15 век именно църквата е практически единственото място, в което се развива изкуството и духовността въобще.

Православната икона 

Думата „икона“ е от гръцки произход и означава „образ“, „портрет“. Заражда се във Византия още през 4 век и се разпространява в целия православен свят. Отначало така са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел ( поотделно или в група) или събития от историята на вярата и църквата.

Благовещение

Възнесение Христово

Според църковното предание първата икона е била неръкотворният образ на Спасителя. Управителят на Едеса княз Авгар, чувайки за безбройните чудесни изцеления, които творял Христос, пратил живописец да го нарисува. Но лицето му така сияело, че живописецът не могъл. Тогава Христос измил лицето си и го избърсал с платно, на което се отпечатал божественият му лик.

Спас Нерукотворний

В православната църква съществува понятието „канон“, което регламентира композицията и сюжетите от Светото писание, изобразяването на пропорциите на фигурите, общия вид и израз на лицата на светците, цялостната им външност и поза, цветовата палитра и живописната техника.

Св. Георги на кон

Св. Димитър на трон

Св. Богородица Оранта

Св. Св. Петър и Павел

Всякакво изобразяване на обем е нежелателно, защото акцентира върху телесното в ущърб на духовността. Пейзажът отсъства, а ако го има е крайно условен, плоскостен и нереален. 

Успение Богородично

Рождество Христово

Златният фон символизира божествената слава, той излъчва светлина, но тя е непроницаема. „Макар действията МУ да достигат до нас, Неговата същност обаче остава непристъпна“, казва св. Василий Велики.

Св. Богородица Пътеводителка

Известните от античността пропорции на фигурите се нарушават. Фигурите се извисяват нагоре, изтъняват до безтелесност, удължават се пръстите на ръцете, всичко се скрива под гънките на облеклото, видът на което е също строго определен.

Света Троица Старозаветна, Андрей Рубльов

Овалът на лицето се удължава. Челото рисували високо, носът и устата тесни и малки, очите големи и бадемовидни. Погледът е строг и отнесен. Като „огледало на душата“ се акцентува върху очите и се приглушават другите, „по-земни“ и открай време свързвани с чувствеността черти на лицето.

Св. Йоан Кръстител, Теофан Грек

Св. Теодор Стратилат, керамична икона от Преслав

Злато и сребро като символ на божествената светлина, бяло – чистотата на Христос, зелено – младост и бодрост, червено – императорски сан, но също и кръвта на Исус и мъчениците – това е само част от цветовият код на иконата. Отразява се и в облеклото. Покривалото на Богородица обичайно е виненочервено, а роклята синя. При Христос е синя наметката, а хитонът вишнево червен

Св. Богородица – Умиление

Св. Богородица – страдаща

Христос Пантократор

Сваляне от кръста

Възкресение Христово

Възрожденските икони разчупват или заобикалят канона, появява се пейзаж, реалистични изображения на конете на светците воини, пълнокръвни лица на изобразяваните дарители (ктитори), дори на самия художник, впоследствие дори барокови елементи, привнесени от Европа. Най-ранният признак на ренесансов дух виждаме още в изображенията на Севастократор Калоян и жена му Десислава от Боянската църква, но заради закъснялото българско възраждане истинският ренесанс се появява в творчеството на различните зографски школи.

Стенопис Севастократор Калоян и жена му Десислава

Света Богородица – Живоносен източник

Автопортрет на Захари Зограф от Бачковския манастир

Стенописи от тавана на трапезарията в Бачковския манастир

И така – иконата е образ, портрет, изображение, олицетворение.

В Стария завет думата се употребява в смисъл на изображение на нещо с битие, на което се отдават почести. В Новия завет има значение на образ – образ върху монета, образ Божи и т.н., тоест има значение на нещо, което прилича на истински предмет или обект, нещо което ти изобразява.

Портретът в централна и западна Европа

В средновековното изкуство на Европа не познава портрета в съвременното значение на това понятие, тоест „жизнено достоверно изображение на индивидуално човешко лице“. Художниците в този период не се стремят да постигнат живо сходство на образа с оригинала. Принципът за „подражание на натурата“ е чужд на историческата природа на средните векове. През 4-5 век забелязваме преход от римския портрет към характеристиките на средновековието – загуба на портретно сходство, акцент върху очите.

Император Теодосий Втори

Чертите на портретуваните почти се разтварят в иконната „имперсоналност“, стават нещо като символичен портрет. Нищо ново под слънцето – нека си спомним за така наречената „калокагатия“ в древногръцката класика, където всички са еднакво красиви. До появяването на определен натурализъм в западноевропейската готика, средновековните портрети са далеч от документалната достоверност.

Портретуваните се отличават основно по облеклото и регалиите, лицата са чисто канонични и биха могли да принадлежат на който и да било светец, библейски или евангелски перс

Идеологията на църквата допуска изображение на индивидуален човек само в два типа паметници:

1. Ритуални – присъединяване към свети изображения като памет за някое богоугодно дело

2. Мемориални – на надгробни паметници.

При това портретното сходство не е средство, нито цел, изображението би могло да е напълно условно и да се компенсира от атрибути или надписи.

В първата категория най-често се срещат образи на императори, крале и въобще на монарси, а също и на духовни йерарси – папи и епископи, тоест важни защитници на църквата, дарители и пазители на благочестието. В раннохристиянската иконография те се изобразяват редом с Христос и светци като участници в свещена литургия. Култът към властта на императора е тясно свързан с християнския култ. Понякога той получава короната си от ръцете на самия Христос, като божие благоволение

Христос коронясва Роджер Втори

Мозайки в Сан Витале, Равена

В по-късния период властимащите заемат далеч по-скромно място, отиват в нартиката или в хоровете. Императорите вече се кланят в нозете на Христос, молейки се за закрила. Самото им присъствие в църквата е за да напомня за божествения произход на светската власт, но вече далеч по индиректно.

В готиката портретът става по-цялостно и успешно явление. Присъщ му е натурализмът и това естествено повлиява изображението. Обща характеристика на изкуството но готиката е интересът към жизнено достоверно предаване на облика на човека. Принцип на махалото след толкова продължителен период на условност и липса на персонификация. Най-рано този натурализъм се проявява в кръглата скулптура.

Скулптури от портала на катедралата в Шартр.

Ута фон Боленщед и Екерхард, катедралата в Наумбург

Надгробните паметници със специфичните за тях жанрови особености също дават възможност на портрета да се съхранява и развива.

Фридрих Ветински

Средновековните надгробия (например кралските в Сен Дени) са пример за еволюция в жанра. Отначало фигурите са с млади лица, условно изобразени и оживени от стандартната „готическа усмивка“, поразително напомняща усмивките на скулптурите в архаиката, древна Гърция. Към края ва 13 век ситуацията се променя, появява се индивидуализация. Предполага се, че по това време скулпторите започват да използват така наречените „посмъртни маски“.

Йоан Хенрих, маркграф на Холандия, катедрала Св. Вит, Прага

Посмъртна маска на английския крал Едуард

Филип Красивия

Късна готика

Зараждането на истинския портретен жанр в късната готика се дължи на духовното пробуждане на Европа, започнало в края на 12 век. Готиката е в криза и изпитва дълбока нужда от промени и поради това активно възприема реализма на „треченто“, прониквайки в Италия като отначало потиска Проторенесанса, но в крайна сметка успява да го обогати. Така през втората половина на 14 век прониква във Франция и отвъд Алпите и бива възприета от тамошното изкуство. Ето и основните центрове:

Италия, папският Авиньон, става център, откъдето италианското влияние се разпространява в Каталония, северна Франция, Англия, Чехия, южна Германия. Така се появява така наречената „интернационална готика“. Появяват се кавалетните портрети и миниатюрите.

Матео Джованети, св. Хермагор с дарител

Жан, берийски херцог

Портрет на Йоан добрия

Рудолф четвърти с корона на ерцхерцог – първият в западна Европа портрет в полуанфас

Уолтонски диптих

Франко-фламандският кръг създава живописни портрети, но едновременно с тях и портретна пластика. За разлика от интимните и камерни живописни творби, скулптурните са по-скоро официални и представителни.

Портрет на Людовик втори Анжуйски

Венцеслав Люксембургски

Портрет на херцог Йоан безстрашния

Филип Смелия

Женски портрет

Статуя на Карл пети и жена му Жана Бурбонска

В Холандия през 15 век бурното развитие на градовете и културата довежда до западане на придворните художествени центрове с присъщата им изисканост. Майсторите се съсредоточават в градовете, а това довежда до активно развитие на портретния жанр Възниква маслената живопис.

Ян ван Ейк, портрет на Джовани Арнолфини

Семейство Арнолфини

И така през 15 век именно от Холандия настъпва северното Възраждане, по-малкият брат на италианския Ренесанс. Човечеството е готово за тях, а тези две самостоятелни огнища, от които тръгва европейският портрет заслужават специално представяне, с или без търсене на паралели между тях.

Автор: Вихра Григорова