Мултимедийна презентация "Повече от пейзаж"
от: 2018-05-18 12:00 до: 2018-05-31 12:00
Лектор: Вихра Григорова
На 23 май 2018 г. от 11 часа във фоайето на Исторически музей гр. Перущица.
Повече от пейзаж
Като жанр в изкуството обхваща видимите характеристики на земна територия, включително физическите елементи на земните образувания като планини, хълмове, равнини, реки, езера, морета. Включва живите елементи на човешката дейност, сгради, както и преходни явления като светлина и климатични условия. Значение имат и сезоните – пролет, лято, есен, зима – както и моментите от денонощието – утро, пладне, вечер, нощ.
Пейзажът може да отразява и синтеза между човек и жизнена среда, ключови за националната идентичност.
Пейзажът съдържа и географски характеристики – полярен, планински, пустинен, островен, крайбрежен, морски, горски – от тайга до екваториален, в умерения пояс и селскостопански.
Пейзажът е жанр, характерен най-вече за живописта и художествената фотография, в по-малка степен за графиката и съвсем малко в скулптурата (релефи) и в приложните изкуства.
История
Поглед към античността
Като самостоятелен жанр се появява в чист вид в Минойската цивилизация около 1500 години преди Новата ера.
В цивилизацията на древния Египет можем да видим ловни сцени в близост до тръстиковите полета в делтата на Нил, но акцентът е върху животното, пейзажът е фон.
В древна Гърция, в елинистическия период можем да видим такива примери, съхранени са само артефакти в малък размер.
Фрески и мозайки от 1 век от новата ера и след това показват, че този жанр не е бил непознат в изкуството на древния Рим и обширната му империя.
Пейзажът в далечния изток
В Китай и в Япония този жанр получава огромно внимание и разцвет, заради религиозните и философски специфики на Изтока. Рисува се на хартия и коприна, появява се стилът шан-шуй (планина - вода). Единственото човешко присъствие е колибата на мъдреца или самият мъдрец – съзерцател. Често тези, които го създават, са и поети, чиито стихове и картини са свързани и се допълват взаимно.
В Източна Азия класическите шан-шуй картини се смятат за най-престижната форма на визуалното изкуство. Най-високо се ценят творбите, които изискват най-много въображение от художника и това е въображаемият пейзаж. За туристите, които са черпили информация за природните забележителности на Далечния изток от такива картини, реалността може да се окаже разочароваща.
Залага се на въображаеми пейзажи на фона на грандиозни планини, в Китай често присъства водопад, а в Япония като островна държава – море.
Често се използва за запълване на празнините между сцената с фигури на преден план и отдалечената панорама, което е постоянен проблем на пейзажистите. В Китай редовно се използва само заден, далечен план, а в средния план се разполагат само мъртви полета или мъгла.
Западна традиция
През средновековието пейзажът отсъства почти напълно, поддържан само от копия на творби от късната античност.
Пейзажът в изкуството на ренесанса
През 14 и началото на 15 век пейзажът се утвърждава като жанр в Европа, в илюстрираните ръкописи, проторенесансът и ранния ренесанс в Италия, ранната нидерландска живопис.
Джото
Ян ван Ейк
Рогир ван дер Вейден
Някои от художниците постигат голям успех в пресъздаването на светлината и естествения преход от преден план към фон, което ще затруднява множество художници поне още век и половина. Те често решават проблема като показват пейзажа през прозорец или зад парапет.
От края на 15 век датира създаването на чисто пейзажни рисунки с молив и акварел, по.скоро като натрупване на материал, който да бъде ползван по-късно Чисто пейзажната тема все още се среща рядко.
Леонардо да Винчи
Албрехт Дюрер
През 16 век възниква така наречения Световен пейзаж, който остава влиятелен в течение на почти един век. Представлява панорамен пейзаж с малки фигури и висока гледна точка.
Питер Брьогел Стари
Пейзажите се идеализират, те отразяват пасторалния идеал, което е заемка от класическата поезия. Основната тема е хълмовете и горите на Италия, рисувани не само от италианци, но и от художници от северна Европа, някои от които пътуват до Италия, за да изучават светлината, други просто рисуват по въображение като художниците от Китай и Япония.
Джорджоне
Тициан
На Запад историческата живопис се нуждае от мащабни пейзажи за фон. В течение на векове пейзажистите се изхитрявали да получат за картините си статус на историческа живопис като добавяли малки фигурки, които да прибавят повествование към сцената, обикновено митологично или религиозно.
Пейзажът вече не е второстепенен жанр
През 17 век природните пейзажи вече са водещ жанр. Художниците следват пътеките, проправени от Питер Брьогел Стари. След 1620 година започва тоналната фаза - омекотяване и замъгляване на контурите с акцент върху небето и атмосферата
Хендрик Аверкамп насочва към реализма в зимните си пейзажи
Саломон ван Рейсдал
Симон де Влигер – маринист
От 1650 година пейзажът навлиза в класическата фаза, която запазва атмосферните качества, засилва обаче контраста на светлина и цвят. Често композицията включва самотно, „героично“ дърво, мелница или кула, при морските пейзажи – кораб.
Якоб ван Ройсдал създава мрачни и драматични северни пейзажи с планини, борови гори, буйни потоци и водопади.
Появяват се пейзажи с животни на преден план – крави като символ на холандското благоденствие, дотогава неглижирани от художниците и коне и ездачи.
Адриан ван дер Велде
Карел Дюжарден
Новост в жанра е появата на градски пейзажи. Отначало това са претенциозни места от големи градове със знакови сгради, а после и по-закътани реални места, понякога преправени в името на композиционния ефект.
Герит Бекхейде
Ян ван Хейден
Вследствие на развитието на търговията по море маринистите придобиват огромна популярност. Основна тема е корабът, често под холандски флаг. Изобразени са кораби от военноморския флот, естествено в битка, както и държавни и търговски плавателни съдове.
Саломон ван Рейсдал
Навсякъде в Европа пейзажът бележи възход. Във Франция изгрява звездата на
Никола Пусен
В Италия се заселва и твори до края на живота си роденият в Лотарингия художник Клод Лорен
В Англия работят
Джон Констабъл
Джоузеф Търнър
Антонис ван Дайк, фламандски художник, който работи в Англия
В Германия твори
Каспар Давид Фридрих представител на романтизма
Революционните промени в жанра през 18 и 19 век
Заради цялостния упадък на религиозната живопис в Европа пейзажът започва да става все по-популярен и се издига до „водещият артистичен модел на 19 век“ и „доминанта в изкуството“ според Джон Ръскин и Кенет Кларк. С второстепенността е свършено.
Барбизонска школа
Заражда се по времето на романтизма и се развива в средата на 19 век. Названието идва от градчето Барбизон, близо до гората Фонтебло, Франция, където се събират творците и е свързана с революциите от 1848 година – Френска, Германска, Австрийска и Унгарска.
Жан Франсоа Миле
Жан-Батист Камий Коро
Теодор Русо
Барбизонската школа поставя традицията както на френската пейзажна живопис, така и на школата на импресионистите.
Импресионисти
Началото на движението датира от края на 19 век и е пряко свързано с натурата. Импресионистичните картини се характеризират със сравнително малки и тънки, но все пак видими удари с четката, отворена композиция и акцент върху светлината в различните природни състояния.
Появяват се ярки светли тонове, къси и дебели мазки, улавящи основното в изображението, без да се задълбочават в детайла. Боите се полагат една до друга с възможно най-малко смесване. Оптичното им смесване става от окото на зрителя. Избягва се употребата на черна боя. Работи се мокро върху мокро и цветовете се смесват на самото платно, а не на палитрата.
Клод Моне
Едуар Мане
Пиер-Огюст Реноар
Камий Писаро
Пол Сезан
Постимпресионизъм
Самото име на това течение подсказва, че то се явява наследник на импресионизма, дори някои художници се явяват представители и на двете течения в изкуството. Но творческите им търсения са понякога доста противоречиви.
Пол Сезан
Винсент ван Гог
Пол Гоген
Жорж Сьора
Българско изкуство
Икони
В епохата на Възраждането се появява като фон на религиозно събитие на мястото на строгия еднотонен или златен фон от ранните образци. Освен в иконите на дърво може да бъде видян и в църковните стенописи.
Рождество Христово
Влизане в Ерусалим
Светско изкуство
Преди Освобождението пейзажът се появява в алафранги и стенописи в заможни къщи, например в Стария град в Пловдив.
След Освобождението жанрът е въведен от чешките художници като Ярослав Вешин и Иван Мърквичка, в повечето случаи като фон на фигурални композиции.
Двадесети век е време, в което пейзажът е основен жанр в творчеството на редица бележити български художници, всеки от които развива своя любима тематика и подход към нея и ползва пейзажа като основен или съпътстващ жанр.
Иван Ангелов, Александър Мутафов, Цанко Лавренов, Иван Христов, Давид Перец, Златю Бояджиев, Петко Абаджиев, Димитър Киров, Найден Петков