Оброчният ден на апостол Юда

През април 2006 г. екип от учени представи на световната общественост новооткрития древен текст на „Евангелие от Юда“, което започва с думите: „Тайният разказ за откровение, изречено от Исус в разговор с Юда Искариот за осем дни, три дни преди празнуването на Пасхата“. Като член на екипа, който е анализирал и превел кодекса, Марвин Майер не само потвърди неговата автентичност, но убеден заяви: „Той не върши нищо, което Исус не го е помолил, слуша го и му остава верен. В писанието Юда Искариот е любимият Исусов ученик и негов скъп приятел“. 

Това евангелие е било добре известно още в ранните години на християнството, но е било отхвърлено от Църквата като дело на гностиците. Гностици са отхвърлени, защото са „знаещите“, които свързват Христовото учение с древното познание по нашите земи. 

Но Михаил Булгаков се оказа прав, че „ръкописите не горят“. Обречени на унищожаване писмена възкръсват, вероятно защото самси Бог милее за светената истина, която ще ни направи свободни. Затова нека в прискърбния ден на Исусовото арестуване разлистим възкръсналото Благовестие (това на български значи „евангелие“) на Юда:

„8.Рече им Исус: Откъде знаете кой съм? Истината ви казвам, никое поколение от хората, които са сред вас, не ще ме узнае. 

9.Когато учениците му чуха това, те започнаха да се ядосват и гневят, и да богохулстват в сърцата си срещу него. 

10.Като видя, че не го разбират, Исус им рече: Защо се ядосвате? Вашият Бог, който е във вас и (...) ви подтикнаха да се гневите в душите си. Нека този от вас, който е достатъчно силен измежду хората, да разкрие съвършения човек и застане пред лицето ми. 

11. Всички те казаха: Ние имаме тази сила. 

12. Но духовете им нямаха смелостта да застанат пред него, освен Юда Искариотски. Той беше способен да застане пред него, но не можеше да го гледа в очите и обърна лицето си настрани. 

13. Юда му рече: Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство Барбело. И аз не съм достоен да изрека името на Този, Който те е изпратил (гностиците наричали Барбело небесното царство).

14. Като знаеше, че Юда има предвид нещо твърде висше, Исус му рече: Ела настрани и аз ще ти разкрия тайнствата на Небесното царство. Възможно е за теб да го достигнеш, но това ще те изпълни с голяма скръб. Защото някой друг ще те замени, за да могат дванайсетте ученици отново да се слеят в едно цяло със своя Бог.“ 

Текстът е свален от пергамент, който силно е пострадал през вековете и особено през десетилетията, когато алчни иманяри и прекупвачи са опитвали да го продадат на безумно високо цена. Екипът от специалисти е слепвал парче по парче потрошените листове, но не всичко от текста са успели да спасят, затова в публикуваното евангелие има много празнини, отбелязани с точки..

32. Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва човека, който ме е обвил като дреха. 

33. Твоят рог вече прозвуча. И гневът ти вече е запален. Звездата ти е заблестяла ярко. И сърцето ти (...) 

34. ... И тогава образът на великото поколение на Адам ще бъде въздигнат, защото това поколение, което идва от вечните царства, съществува още преди небето, земята и ангелите. Ето, казах ти всичко. Вдигни очи и виж облака и светлината в него, и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда. 

35. Юда вдигна очи и видя светлозарния облак и встъпи в него. А тези, които стояха на земята, чуха глас от облака, който каза (...) велико поколение (...) образ (...пет липсващи реда)

36. (...) Техните първосвещеници недоволстваха, понеже той беше влязъл в стаята за гости за молитвата си. Но някой книжници бяха там и изчакваха удобен момент да го арестуват по време на молитвата му, защото се бояха от хората, понеже го смятаха за пророк. 

37. Те се приближиха до Юда и му рекоха: Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус. 

38. А Юда им каза каквото те желаеха да чуят. И получи малко пари и им го предаде“.

Интересно допълнение внася тайното евангелие за съвършените сред богомилите, което е написано в България от поп Йеремия в края на Х в. В списъците на забранените от Църквата книги то стои с описанието „За кръстеното дърво, известие за св. Троица и за господа наш Исус Христос как е поставен поп…“, а Йеремия е наречен „поп български” (Погодинов индекс). С него се занимават предимно изследователите на апокрифите в стара българска литература, затова сред специалистите е познато като „Повест за кръстното дърво“. След като подробно разказва съвсем неочаквана версия за живота на Иисус в Йерусалим, там е записано: „Когато Исус навърши 60 години, изпълни се за него всичко, което бе написано в книгите на всички пророци. От тоя момент Юда търсеше сгоден случай да им го предаде. В управлението на Пилата повелителят Христос отиде доброволно на разпятие. Пилат, като си уми ръцете, предаде им го и го увенчаха с тръне“.

Според богомилската космогония, хората на Земята са ангели, заключени от Сатанаил в глинените тела, които той им е направил. По същество това отразява изконната вяра на предците ни траките, че душата е божествена и безсмъртна. Известно е, че съвършеният Василий Врач сам се явява при ромейския император Алексий Комнин за да изповяда пред неговите стенографи същината на Българското учение и да получи избавление за божествена си душа през очистителния огън на кладата пред очите на константинополската публика. С тази вяра и последователите на нашите богомили на Запад дръзко поемат към кладите като възможност да се избавят от изпитанията на плътта, което ни налага сковаващото душата тяло…

Достойно е да държим за изстраданата, но отстоявана и непредадена вяра на посветените си предци. А какво (освен тесноумието си?) бихме загубили, ако опитаме с техните очи да видим през какво изпитание е преминал апостол Юда за да се сбъдне изначално предопределеното: че когато умре човекът Исус като „напълно човек“, ще възсияе Божият Син Христос като „напълно Бог“?!

Нека Велики четвъртък да не бъде за нас ден на омразата, а на умиление пред една неразбрана от невежите саможертва.

Автор: Христо Буковски