Мегасветилището над Перущица – феномени и загадки

Около древното мегалитно светилище в разгърнатия ветрилообразно върху стръмния склон на Родопите непосредствено над града не само са разпръснати чирепи от обредно разбивана керамика хилядолетия наред, но и още витаят тайни за незатихнали магични практики. На пет километра в планината южно от Перущица се таи все още непознат сакрален комплекс. С автомобил може да се стигне по шосето, което продължава по висинето над града към село Скобелево и Чурен, като се спре на паркинга край отбивката за манастира  „Св. св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат“ и се продължи пеш по черния път край руините на светата обител.

Макар от града да се виждат внушителните менхири на мегалитното му светилище, той все още е традиционна дестинация главно за иманярите. Опитното око веднага разпознава обичайните (и задължителни за древните светилища!) елементи, които обслужват неговата сакралност. За щастие, отлично поддържан асфалтов път през планината към село Чурен минава недалече от свещения излак, където някогашните поклонници ритуално са обмивали  телата си, преди да пристъпят в пречистата територия.

Когато в края на VI век редом бил изграден манастирът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, неговата вода потекла в манастирската чешма.    Сега сред обилния храсталак трудно се провиждат останките от средновековната монашеска обител, разрушавана от турците още при завладяването на България през XIV век, сетне –през 1657-а, 1778-а и 1876 година, когато окончателно е била опустошена.

Неизбежно е свещената територия на древното светилище да има защита от обграждаща я река. Неподдържана от векове, от нея вече е останал безводният Манастирски дол. На подравнена площадна над него в подножието на стръмния склон сега трудно се намират и останките от основите на сградите, където са живели хората, които са обслужвали битовите нужди на адептите по скалното светилище във висинето. Очевидно не е случайно, че скалният венец на мегалитното светилище се разгъва като своеобразен рефлектор по посока към двата най-прочути свещени обекта от отвъдната страна на Перущица: Червената черква (раннохристиянската базилика/обител от 4 век, национален паметник на културата) и Духова могила (загадъчно тракийско землено съоръжение, около което са били заровени 16 колесници заедно с конете в ями на по 4 метра една от друга).

След като ръководството на Историческия музей в Перущица бе възложено на доктора по културология доц. Веселина Вачкова, с нея обходихме територията на светилищно-храмовия комплекс. Сред първите находки, които ще обогатят музейните витрини, са безчет чирепчета от керамичните съдове, принасяни векове наред от поклониците за древните им богове. Понеже даровете били изпращани в отвъдния свят, те ги унищожавали тук като ги разбивали край „порталите“ в сакралните скали.

Премного дълъг би бил разказът за различните мегалити и свещените знаци, които се намират по тях. Но той няма да закъснее – с удивителни подробности и обстойно илюстриран.  Най-удивителното откритие в това сондажно проучване беше, че… светилищният комплекс още е база за остатъчни мистерии. На ритуалната площадка над огромните скали срещу внушителния менхир лежеше (очевидно обредно положен) нож, изрязан старателно от… прозоречно стъкло (!).

Перущица е на правата линия между мегалитното светилище над Манастирски скали и Духова могила с Червената черква пред нея. Живее по средата на тайните около тях със страшната си (и все още неосмислената по достойнство) ритуална саможертва на своите свети апостоли в Априлското въстание. 

А отговорите назряват!  На първо време е нужна една удобна за ходене и приятна за извървяване екопътека през светата обител към свещените скални феномени и редовни  известия за новите открития, които да привлекат хората с духовния капацитет да оценят удивителните дадености в сакралните обекти.

Автор: Христо Буковски, уредник