Като диамант в скален пръстен

На по-малко от 3 км южно по права линия от центъра на града върху висок скалист хълм с отвесни склонове на изток, запад и юг се намира крепостта Перистица. Тя е основана от траките и всички скали носят белези от тяхната култова дейност. Крепостта се извисява на надморска височина 668 метра и има GPS координати: 42°01’56” С.Ш. и 24°32’23”. С автомобил може да се стигне по шосето, което продължава по висинето над града към село Скобелево и Чурен, до паркинга край отбивката за черния път към руините от манастира  „Св. св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат“.

Тракийска и средновековна крепост Перистица се намира на 2,64 км южно по права линия от центъра на Перущица. Изградена е на висок, непристъпен, скалист хълм, с отвесни склонове на изток, запад и юг. Върхът на хълма и крепостта на него са най- достъпни по стръмните склонове от северозапад.  Западно от хълма протича потока Кокарица или Пустоша, а от изток – река Манастирски дол. Склонът от север е стръмен и висок от 30 до 120 м.  Укреплението умело е вписано сред стръмните скални образования. То има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена.  Основната част от укреплението е разположена на заравненото било на хълма и има максимални размери 94х52 м. Останалата част от крепостта е сгушена  между непристъпните скали, където са разположени отделни крепостни стени преграждащи малкото места, през които може да се достигне до върха. Крепостта е основана от траките, като всички скали носят белези от култова дейност. Има много изсичания и скални шарпани. 

Средновековната крепост е издигната върху стените на тракийската, като нейния основен фронт е насочен към достъпните северозападна и северна страни. Крепостната стена е градена от местен, обработен камък, подреден по лица и споен със здрав бял хоросан, като крепостната стена има дебелина около 2 м. Стените са запазени на отделни места на височина до метър, като в тях се забелязват леглата на дървени греди – с антрачна система. В северозападния ъгъл  и на западната стена се забелязват останки от две кули. По всяка вероятност на северната стена има още поне една кула, но терена е гъсто обрасъл с  люляк и не може да се установи със сигурност. 

Входът към твърдината е бил на северната стена в близост до северозападната ъглова кула, която го е охранявала. От югоизток също се забелязва укрепяване, но поради скалистия терен то е значително по-слабо. Там е изградена малка каменна стена между две скали. Югозападно от нея се намира скала,  която е доста стръмна, но все пак може да бъде преодоляна. За защита, на тази скала са издълбани отвори, в които са били набити дървените колони  държащи дървена палисада, която е била напълно достатъчна за да направи скалата непристъпна. Отворите в скалата от тази ограда се виждат ясно на нея.

От югозапад два скални пролома са заградени от две малки крепостни стени. Застрояване личи само в северната основна част на крепостта.  Южната и югозападна части на укреплението са непригодни за строежи и са имали основно охранителен характер. Площта на укреплението е около 5 дка.  Теренът е обсипан с фрагменти от битова керамика. Крепостта е мъчнодостъпна и трудно превземаема. На източния ѝ край се издига висока, остра скала,  получена от изветряне, заради която хълма често е наричан и „Острия камък“. Крепостта Перистица е била важна част от Севернородопския отбранителен  пръстен, част от който са били и Кричимските крепости и крепостта „Устина“. Тя е изиграла основната си роля през периодите, когато сблъсъците между  Източната Римска империя и България са били най- ожесточени.

автор: Кристина Василева