Недоразбраната идея на един забравен герой: Спас Гинов и саможертвата на перущенци

Всички са чували за подвига на Кочо, възпят от Вазов. Малцина са обаче онези, които знаят за Спас Гинов. Той точно е инициатор на саможертвата, която е прекият път към безсмъртието: самоубийството в името на  Христа. Въпреки липсата на подробности за живота му, неговият подвиг говори много и името му трябва  да заеме достойно място в пантеона на борците за национално освобождение. 

На незаслужено забравените дела на Спас Гинов е посветено моето кратко експозе.  Както казва историкът Иван Кепов в книгата си „ Въстанието в Перущица“ : „ Закриха го, синко, забравиха го – и него, и Спаса“. 

Гиновият род не са били заможни хора, но не са били и сред бедните. Препитавали се от скотовъдство и лозарство. Перущинско, обаче, е земя не само на лозя, а и на иманета. Точно такова един ден изкопал в лозето си Иван Гинов – находка от златни константинови монети. Та… Гинови станали сред най-богатите в Перущица. Ставали все по-богати, като купували лозя, добитък, въртяли търговия с колониални стоки…

Имали всичко – имот, пари, 4 дъщери, освен две неща – мъжка рожбда и свобода!

Накрая първата мечта на Иван се сбъднала. През 1848г. му се родил син, когото кръстили Спас – едно уникално българско име, възхваляващо Христос Спасителя. 

Съдбата на Спас се променила, когато през есента на 1859г. в Перущица пристигнал 25-годишният учител Драган Василев Манчов, за да продължи делото на бележития предшественик Христо Данов. Учителят водил упорита борба против закоравели предразсъдъци, суеверия и пороци. Развивал ума на младите, отварял очите на възрастните. Малкият Спас Гинов учил 2 години  при него , като за педагога  не е било трудно да забележи това будно и палаво Гинево момче.  То притежавало черти, които го отличавали от останалите деца. Той бил доста буен и ученолюбив, общителен, прям, честен и справедлив. Притежавал достойнство, смелост и неустрашимост. Душата му преливала  от любов към свободата.  Много бродил със своите другари из живописните местности, като забелязвал хубостите на родния край и заживял с българските приказки, песни, предания и легенди.  Всичко това, заедно с думите на учителя, песните на майка му и баба му за хайдутите, оказало голямо патриотично въздействие върху чистата му душа и сърце.

Оженили Спас още на 15-годишна възраст. Взели му най-голямата хубавица в селото Гюрга Тодорова, която до Въстанието му родила 4 момчета и 2 момичета: Рангел, Георги, Димитър, Йорданка, Галина и Иван. Заможно и сплотено, семейството имало всичко… освен свобода!

Единственото желание, което имал Спас, е час по-скоро да види народа си свободен. Макар да бил млад всички го уважавали и почитали. Подпомагал  със средства училището, църквата и читалището, както и на перущенци в нужда. Скоро станал съмишленик на революционера Петър Бонев. Той бил неговата дясната ръка в подготовката за въстанието и щедър дарител на пари за доставки на оръжие и барут. Избран бил и за касиер на революционния комитет. „ Като касиер Спас треперел над комитетските пари, но не щадял своите: той щедро дава за оръжие и барут и всякога, щом стане нужда, се притича в помощ било на комитета, било на отделни заклети другари.“ 

През зимата на 1876 г. Петър Бонев и Спас Гинов започнали по-дейно от всякога да се готвят за въстание. Ето как изглежда един от тези дни, описан от съвременник:

Мразовитият февруарски ден гаснел зад заснежените родопски върхове, вятърът злобно свирел, а водите на река Въча били прегазвани от конници. Къщите на село Перущица  блещукали с едва видими светлинки.  Гостите се спряли пред портата на хаджи Тилеви. Един от тях бил апостола Бенковски, който пръв полага свята клетва, следван от останалите. Един по един минавали и целували кръста, камата и револвера. След това посещение на Бенковски в Перущица, революционната борба станала още по-целеустремена. Подготовката на въстанието била в най-големия си разгар. Спас Гинов насърчавал съселяните си с думите „ От моя род никой повече няма да живее в Турско!“ Така той обикалял съседното село Брестовица и стигнал чак до Брацигово, за да се убединят усилията за съвместни действия.

Пролетта настъпила рано, голямата буря наближавала. Полето съвсем опустяло. В потайно време се леели куршуми, а фишеците се „фабрикували“. Всичко това се е случвало в Гиновата яхана. Върху плещите на Гинов лягали все повече грижи. Спас бил там, където трябвало саможертва и пример. Стремял се е да заангажира млади и стари, бедни и богати.

След второто посещение на Бенковски в Перущица, той останал доволен от стореното досега. Плановете му били въстанието да има характер на четническа борба, като въстаниците трябвало да напуснат домовете си и да се изтеглят в планината. Но Спас Гинов и Петър Бонев не били съгласни, тъй като това обричало всички на сеч, грабеж и пожар. 

На 18 април започнало изграждането на отбраната на селото. Построявали табии (укрепления), изкопавали окопи, изграждали зидове, а двете църкви били определени като сборни места за населението.  На 20 април Петър Бонев заминал за Брацигово след което се върнал, свикал комитета в дома си и заявил: „ За да се придобие свободата, трябва много кръв да се пролее.Трябва половината българи да изгинат.Мъчно можем да се надяваме на чужда помощ.“ 

Няколко дни по-късно на 23 април 1876г. Петър Бонев получил „кървавата прокламация“ на Тодор Каблешков. „Братя българи!“ – зачел прокламацията той и ръцете му се разтреперили. „ Дойде краят на зверската тирания, което от пет века насам търпим под османската насилническа власт. Всеки от нас очакваше това с нетърпение… Напред, братя! Грабнете оръжието в ръце.“

В очите им блестели сълзи, а устата им с радост изричала: „ Смърт на тиранина! Да живее България! “

Представете си каква радост е изпитвал Спас Гинов, като е видял, че най-после мечтата му за свобода се осъществява. 

Той и останалите се грижели за укрепването на отбраната и вдъхването на вяра у довчерашните роби.  Под тяхното ръководство  всички получавали определена бойна задача. Въстаниците били разпределени на 6 участъка. Водили се неравни боеве - башубозуците превъзхождали многочислено въстаниците. 

Защитниците били принудени да отстъпят от първоначалните си позиции. Перущица падала като древен Картаген – къща по къща…

Сред развалините оцелели  само каменната черква „Св. Архангел Михаил“ и училището. Там населението  потърсило спасение и упование от Бог. 

В последния ден на въстанието покривът на църквата паднал върху главите на въстаниците  и много от тях са били убити и ранени. Всички знаели, че краят идвал. Тогава се чули възгласи „Дали пък да не се предадем на дошлия Рашид Паша?”. Пръв Спас Гинов отказал да предаде живи в турските ръце жена си и децата си и да ги остави роби.  Той убил 5 от 6-те си родени деца (едното не успял да открие), съпругата си и нероденото дете в утробата й. 

Подвигът на Спас бил последван от Кочо, сетне от 23 перущински смейства – саможертва в името на совбодата и вярата, която заслужава поклон. Заслужава дори канонизация!