Телескопичният ефект на линеарно разположените светилища

Защо няма и опит да се осмисли очевидният факт, че удивителни сакрални обекти като Духова могила от предхристиянските векове на траките и раннохристиянската Червената черква от четвърто столетие са разположени на една линия с надставените едно над друго мегалитни светилищни комплекси на Манастирски скали и Святото място по отсрещния склон на Родопите?

Въпреки удивителните податки в разкопките на светилищно-храмовия комплекс от Четвърто хилядолетие преди Христа край днешното пловдивско село Долнослав, разположен в безусловно установената му оптическа връзка със скалния култов обект Белинташ, професионални учени не се решиха да проучат какви съображенията са накарали древните посветени да градят храмове в полето срещу мегалитно светилище на планинско било.

А още по-сложно стоят от една страна параболично разположените мегалитни светилищни комплекси на Манастирски скали и Святото място върху склоновете на Родопите непосредствено на юг от Перущица, а на север от града – огромен раннохристиянски храм от IV век, построен в центъра на древен хероон.

Самият хероон някога несъмнено е бил изключително ценéн от древните жители на района като сакрален център, за да бъде „премодулиран“ с базиликата като свещено място и за християните. То несъмнено е било древен топос на вярата непосредствено над светилище край мощен излак, откъдето буквално извира цяла река. Именно в тази връзка четири столетия преди Христа траките на свой ред са вдигнали могила над храм-гробница на цар, когото също са хероизирали, като в знак на неговото величие в полето пред нея ритуално са погребали 16 колесници с конете и кочияшите.

Всички тези култови обекти са разположени на една линия, независимо че са светилища от различни времена и, вероятно, между годините на тяхното възникване са се разпростирали столетия. Това едва ли е повлияло съществено върху периодите на активното им ползване, щом в крайните точки на този – несъмнено енергиен – вектор между мегалитите в планината и херооните в полето са били изградени последователно огромната за мястото край извора Червена черква и манастирът „Св.  св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” пък под мегалитния венец над него, прикрит след тържеството на христистовата вяра под името Манастирски скали. 

Ако човек успее да се въздигне над конкретните образи на тази поредица от обекти, тяхната подредба сякаш по стриктно следвана осева линия ги разполага като елементи от огромен единен енергиен комплекс, който повтаря конструкцията на огледално-рефлексния телескоп. Така „лъчението“ от херооните се приема от скалния венец и се фокусира към мястото, където хората са заселили Перущица. 

Вероятно това специално място е дало своята енергийна подкрепа на селището и неговите жители за техния удивителен просперитет. Перущица толкова мощно и бързо е забогатявала, че щастието на нейните граждани изпълнило с чудовищна завист жителите на съседните друговерски села. Когато през пролетта на 1876-а, обзети от злост, те го нападнали, обрали и избили повечето от неговите жители, извисените духом перущенци показали и на тях, и на целия буден свят, че в съдбовни моменти вярата се отстоява със святост, а когато си я открил в хилядолетния път на рода си, той те извежда до Свободата. 

Затова оцелелите от погрома възродили пак селището си. На същото място! Към тях струят енергии, от които благословените със сензитивност не могат да се лишат. Отново идват вещи духовни лидери, които ще отворят за тях дори и сърцата на низшите духом, та ако трябва и с възродените умения на магите, щом върху ритуалната площадка на древното светилище върху Манастирски скали някой вече е сложил съвременен ритуален нож, но… от прозрачно стъкло.

 

Автор: Христо Буковски