За историята на два късни стенописа

 

Червената църква е забележителен паметник на раннохристиянската храмова архитектура, просъществувал в периода IV-XIII век. С проучването на нейната история се занимавали редица наши (Стефан Бояджиев, Маргарита Ваклинова) и чужди учени (Андре Грабар, Андрей Фролов). Днес се приема, че първоначалната култова сграда, представляваща мартирий, е трансформирана в църковен храм по време на управлението на византийския император Анастасий (491-518). Оттогава е датирано първото изографисване на сградата, вероятно дело на константинополски майстор зограф, в духа на балканската живописна традиция. Впоследствие, в края на X или началото на XI век, църквата е изписана за втори път, като за този пласт е характерно, че следва системата на разположение на по-стария, запълвайки го на места с нови сюжети и изображения. Кафява рамка обикаля сцените на всички по-късни стенописи. През 1921 година този вид изображения са документирани за първи път под формата на акварелни рисунки, дело на Олга Белокопитова, оригиналите на които днес се пазят във Византийската библиотека на Колеж дьо Франс в Париж. В експозицията на ИМ-Перущица, в секцията посветена на средновековната история на землището, посетителите могат да се запознаят с копия на гореспоменатите рисунки. Запазените стенописи включват изображения, характерни за епохата на феодализма. Феодалът военачалник предприема изписването на черкви с изображения на архангели и военни светци - негови покровители и покровители на цялото съсловие. До известна степен в запазените части от стенописите е съхранен специфичния колорит на изображенията, което дава по-ясна представа за стила и художественото ниво на зографа. Художникът е рисувал по познати и изградени модели с традиционно и богато облекло на представените персонажи.

Стенопис със изображение на Свети Архангел Михаил

В този частично оцелял фрагмент Свети Архантел Михаил е облечен с императорски костюм, със скиптър в ръка. С интензивно жълт цвят е показан златният нимб около главата му; крилете и косите са кафяви. Липсва долната част на фигурата, заличени са чертите на лицето, вероятно моделирани със зеленикави сенки. Императорският лорос на архангела е жълт (златен), осеян с перли и скъпоценни, зелени на цвят, камъни. Облечен е с кафява далматика с медальони от перли. Кафявовиолетов е маншетът на туниката, обточен със златно (жълто).

Стенопис със изображение на Свети Георги

Този светец е изобразен на бял кон. Във вдигнатата си ръка държи копие, а под лявото му рамо се вижда богато украсен щит. Облечен пищно, в украсена с медальони и перли кафява туника, жълта дреха и закопчана на рамото кафява хламида.

 

Текст: Марио Джасим

М. Ваклинова, „Червената църква и нейният средновековен некропол”