Въстаническият калпак на Никола и Продан Божкови

 

Калпаците, изработвани по време на подготовката за въстанието през 1876г., съставляват съществен елемент от облеклото на борците за свобода. Според Григор Григоров в цялостния си вид революционната униформа изпълнява колкото и утилитарна, толкова и знакова функция – сред основните ѝ цели е възвестяването на преображението на угнетения в свободен човек. Ето защо тя е конструирана като символично отрицание на ежедневното облекло.

Днес в Историческия музей, наред с оригиналната и реставрирана курка на Спас Лачков, е представен и втори автентичен експонат от периода – астраганен калпак на участника в перущенското въстание Никола Божков. Неговото име фигурира в монографията на историка Иван Кепов, в която е записан под №10 (от общо 44 защитника) на III-та позиция, на левия бряг на реката, под самия връх на Вълковище, под ръководството на Никола Иванов (Колокман) и Атанас хаджи Тилев. 

През 1956г. потомци на семейство Божкови даряват калпака на Историческия музей и доизясняват редица подробности около него. Експонатът постъпва без запазено дъно, с оцеляла странична поизносена астраганена основа на околовръзката (7см.), обхващаща главата. В единия му край има нашит кръстен знак от потъмнял златист ширит, а на срещуположния е метална емблема, изобразяваща изправен и разярен лъв с корона на главата, обкичена с християнски кръст. Под короната дъговидно е изписан текстът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“, който завършва в двата си края пак с християнски кръстове. До скоро се считаше, че именно това е въстаническия калпак на перущенските защитници с всичките му атрибути. Допълнително проучване разкри, че нашитата метална емблема е сложена след Освобождението и по-специално при участието на перущенци в Марашката чета по време на акцията на Съединението (1885г.). По спомени на наследниците калпакът в този вид е носен от Продан Божков, син на априлеца Никола, а нашиването на късния символ е дело на жена му Спаса Делчева.

Както Продан Божков, вероятно и други перущенци повторно са използвали пазените от бащите им поизбелели калпаци на които са нашивали емблемата с изправения лъв с царската корона, заедно със задължителния символ на православното християнство. Носели са ги и по време на краткия бунт против правителството на Стефан Стамболов (1886г.). Повторното използване на тези скъпи реликви е показателно за почитта, любовта и отношенията на местното население в заявените, заемани и отстоявани решителни позиции от 80-те години на XIX век.

 

Автор: Марио Джасим

 

Използвана литература:

 

1.Стоянова, Кр., „Неизвестното за известните събития из живота в Перущица“ В – Перущица гласове от миналото, настоящето и бъдещето, том XI, Пловдив, 2016г.

 

2.Кепов, Ив., „Въстанието в Перущица през 1876г“, Перущица, 1998г.

 

3.Григоров,Г., „Героичните декларации: заклеването, самономинирането, фотографирането, преобличането“.