Свещената реликва от храма на „Свети Архангел Михаил“

 

Възрожденската църква „Свети Архангел Михаил“ е храм, който не се огласява от песнопения. В него не се обслужва Света литургия, а само се мълчи в  молитва за онези, чиято кръв е пролята в късната пролет на 1876 година.

В края на Въстанието (1 май) оцелелите перущенци продължават да защитават последното си убежище, което по-късно историята ще определи като „Храм  на саможертвата“. Тези люде изпълняват по безпрецедентен начин клетвата „Свобода или смърт“, предопределила за всеки един от тях пътя на себеотдаването в името на Христовата вяра и борбата за свобода на Отечеството. Четирима са героите на Перущица: Спас Гинов, Иван Тилев, Гочо Мишев и Кочо Честименски, които отнемат живота не само на собствените си семейства, но и на други, които ги молят. Накрая  самите те освобождават ангелския дух от телата си. Саможертвата на 32-мата не е срещу Бога, а срещу онова, което може да ги накара да отстъпят от Него. В този смисъл те постигат Християнското освобождение по един небивал до тогава начин – чрез масово самоубийство.

След Въстанието и Освобождението църковната сграда, съхранила писъците и ужаса на няколкостотин човека, съзнателно е оставена като „свидетелство страшно“ за идните поколения. И макар един от героите, Кочо, да е увековечен в едноименната поема от Вазовия цикъл „Епопея на забравените“, висшият разум не останал „тих, невъзмутим“. Случва се чудото, за което местните жители и до днес говорят и което е запазено в непретенциозния къс от прокървила дървесна гъба, (понастоящем част от експозицията на Музея), израснала върху дървена греда от останките от храма. Според преданието гъбата кървяла, защото нямало запазена икона или стенопис, който да проплаче. Така, по този необикновен начин, се запазва споменът за саможертвата и подвига на онези перущенци, които заслужават да бъдат наречени Светци.