Българските земеделски сечива през погледа на един пътешественик

 

Френският лекар Пиер Белон дю Ман  (1517-1565) е прогресивен за времето си учен, един от основателите на естествените науки и сравнителната анатомия в страната си. Участник в много дипломатически мисии, една от които го отвежда в Османската империя, управлявана по това време от султан Сюлейман I (1520-1566). В началото на 1547 година пристига в Цариград, откъдето започва своята обиколка. Натоварен със задачата да проучи икономическото състояние на османската държава, лекарят посещава островите Лемнос и Тасос, Света Гора, а по-късно и Солун. Оттам по суша, преминавайки през Кавала и Силиврия, се отправя на изток – към Мала Азия и Египет. Преживяванията си издава през далечната 1553 година в „Пътувания в Леванта: Наблюденията на Пиер Белон от Ле Ман върху много необичайности и забележителни неща, намиращи се из Гърция, Турция, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни“.

Интерес представлява точното му описание на земеделските сечива (паламарка, сърп и диканя) и начина на обработване на земята от местните християни: „Те имат особен начин да жънат житото, с по-голяма сръчност, отколкото французите. Техните сърпове са също различни, понеже са по-плоски, широки и без зъби и са по-малко извити. Като жънат, ги държат в дясната си ръка, а в лявата държат едно извито дърво (паламарка), което е малко издуто и заострено в края; на него има три отвора, за да се пъхат трите пръста на лявата ръка, а именно малкият, вторият и третият един след друг. Палецът и показалецът остават съвсем свободни, за да обхванат по-лесно житото. И като отварят ръката си и обхващат житото, те отрязват много по-голямо снопче. След това вършеят житото не с бухалки, както в нашата страна, а с волове. При това воловете влачат дъски, набучени с камъни (дикани), които раздробяват сламата и я смачкват…“

 

Текст:Марио Джасим

 

Използвана литература:

1. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII, том I, стр. 79, 100-101.