Чие възкресение припокрива Лазаровден?

 

Изглежда забравен един странен обичай на Лазаровден, при който момите и момците се събирали в дома на най-добрия и най-красив ерген да го „направят“… мъртвец. Като обкичвали ковчега му с кукуряк, другарите му го носели през селото, а момите го оплаквали. Така го занасяли на извора под селото и там го поръсвали с вода. Тогава той се „съживявал“ и всички весели се завръщали, за да развъртят хоро на мегдана сред селото си… 

Смятате, че това е свързано с възкресението на Лазар, нали? Но ученият от Богословския факултет на Софийския  университет „Св. Климент Охридски“ професор д-р архимандрит Евтимий в своята студия „Народни поверия, обреди и обичаи (Материали по история на религиитѣ)“, която е поместил в Годишник на нашата Алма матер за 1943 година, коментира обичая във връзка с обреди около Персефона, Озирис и Изида. Професорът-богослов коректно е записал и че… обредът се изпълнявал „за да бъде хубаво времето през цялото лято“. Звучи наивно, но, ако дълбоко-дълбоко се почовъркаме надолу с интелектуалната шпатула през мисловните наноси в преданието, ще открием ясните следи към удивително тайнство на живелия в края на VІ или началото на V век преди Христа цар-жрец на траките от северното племе гети Залмоксис. Както разкривал тайната на безсмъртието пред своите посветени слушатели в специално построената за това зала и ги наставлявал, че смъртта нямала да има власт над тях, влязъл в междувременно подготвената за него гробница и... чак „на четвъртата той отново се явил при тях и така те повярвали в това, което им говорел“, завършва разказа си за сензационното събитие Херодот, негов съвременник. 

Митично погледнато, така 6-7 столетия преди Христос прочутият ревностен последовател на Орфей повторил „слизането“ на Блестящоизвестния трак в „отвъдния свят“. Но Залмоксис очевидно си нямал повод да спасява някоя Евридика. Едва ли го е направил и като показнó за своите слушатели. Определено това е било посвещенчески ритуал и, като съдим, че по нашия църковен календар (който обикновено налага християнските обредни празници върху изконните специални дни за мистериите на древните мáги!) Лазаровден е около първото пролетно пъл¬но¬луние, вероятно в този момински обред долавяме отглас от лунна инициация за преход отвъд трите земни измерения. 

Изкушаващо е да приемем, че за такъв случай става дума и в чудото с възкресяването на Лазар, щом в светото си евангелие Йоан подчертава как Иисус не се отправил на мига да спасява от смъртта брата на помазалата го с миро Мария, а отишъл… на четвъртия ден!

Добре би било някой ден нашите археолози да открият „гробницата”, която 6-7 века преди Христа е била специално построената за тайнството на преславния гетски цар-жрец Залмоксис – тя би ни подсказала какво са наследили от нея сетнешните подмогилни посвещенчески храмове на траките, където упорито са били усъвършенствани сходни мистерии. 

          Автор: Христо Буковски