Перущица и Македония - размисли и артефакти

 

В книгата си за Априлското въстание известният професор Константин Гълъбов дава ценни и по-малко познати сведения за родната си Перущица от времето на османските феодални размирици от XVIII и началото на XIX век.  В резултат на обособяването на различни по места и с различна степен на автономност владения на местни турски управници, които в желанието си да наложат своята власт в поверените им територии извършват жестокости спрямо християнското население. По тази причина се наблюдават бежански вълни към по-спокойни области на империята. Не бива да ни учудва, че именно за такава бежанска вълна или по-правилно за вътрешна миграция, тъй като става дума за български етнически територии,  говори и професор Гълъбов, която се заселва и в Перущица към края на XVIII век. По всяка вероятност част от тези угнетени хора намират убежище точно тук, защото предварително им е било известно, че това селце е запазило изцяло българския си характер и предлага относително спокойни възможности за живот.

Затова и Константин Гълъбов пише: „Наскоро след кърджалийското време в Перущица се преселили доста македонци, прогонени от Али паша Янински. Измежду тях имало и около двадесетина семейства арнаути, но от покръстените [става дума за албанско християнско население, бел. моя]. Те се настанили в горната част на селото, поради което тази част се наричаше по-рано Арнаут махала. Някои от македонските преселници произхождат от Костурско, други от арнаутските краища. Прадядо ми по майка, Гочо Кънев, когото помня много добре, разправяше, че брациговци били също преселници от Македония, прогонени от Али паша Янински. Той разправяше още, че преселници от Македония имало и в Сопот и че перущенските Айвазовци били роднини на сопотненските Айвазовци, от които е и нашият народен поет Иван Вазов, изхвърлил сричката „ай” пред името си. Това Иван Вазов знаеше много добре и когато в един разговор му го казах, той не беше никак изненадан. Знаеше го и близкият му приятел брациговецът Данаил Юруков. Едните и другите Айвазовци, перущенските и сопотненските, външно доста си приличат: чернооки са, имат рунтави вежди и къделести мустаци.”

С идването си т.нар. „преселници” носят специфични черти на Македонската (разбирай като част от българската, бел. моя) традиция. Един интересен пример в това отношение са запазените два комплекта женски пафти, изработени от мед и богато орнаментирани с релефни флорални мотиви, които днес са част от възрожденската етнографска колекция на ИМ-Перущица.

След появата на арнаутите, около век по-късно, перущенци привнасят и „арнаутските ризи” към облеклото си. Любопитен факт е вероятно и друг привнесен атрибут към мъжката носия – закачването на малко, продълговато парченце бял плат или кърпа. То стои сгънато в дясната част отвътре на пояса. Така, ако се „извие кръшно хоро на мегдана” [бел. моя] нужната хороводна кърпа е винаги под ръка. Това е правено предимно от младите арнаутски момци, но примера за ползването и носенето на кърпичката впоследствие се ползва от всички мъже в Перущица, без разлика във възрастта и статуса им.

 

Автори: Марио Джасим, Павлина Исова.