Паметна вечер в чест на Димитър Гичев
от: 2018-11-18 12:00 до: 2018-11-19 12:00
На 18.11.2018 г. от 13.00 ч. в Даново училище - гр. Перущица, ще се проведе паметна вечер по повод 125 години от рождението на Димитър Любомиров Гичев.
Ще бъдат представени малко известни новопостъпили материали, свързани с живота и делото на достойния перущенски син, любезно представени на Исторически музей гр. Перущица от семейството му.
Димитър Гичев е един от видните държавни мъже на България, демократ и деец на БЗНС (Български земеделски народен съюз). Той е роден на 18 ноември 1893 г. в Перущица в будното възрожденско семейството на Райна и Любомир Гичеви. Като дете израства сред оцелялото поколение на черните сватбари, помнещо кървавите априлски дни на 1876 г. Образованието си завършва в Софийската духовна семинария, а през 1911г. е вече член на БЗНС. Димитър е участник по време на Първата световна война, но не като редови войник, а като санитар – причината за това вероятно се крие в неговото духовно образование, обуславящо един пацифистичен поглед върху живота. Именно от военния период датира и неговото запознанство с Александър Стамболийски, което по-късно му отворило пътя към политическата му кариера, първоначално като окръжен организатор на БЗНС в Пловдив, а по-късно и като окръжен управител на самата област, но от времето на самостоятелното управление на земеделското правителството (1920-1923).
Със съдействието на Гичев и неговата активна намеса в Перущица се решават редица проблеми на градчето като: откриване на селски ветеринарен пункт, функциониране на метеорологично бюро, станция за подпомагане на земеделските стопани, набавянето на материали за електрифицирането на градчето от централа „Въча“, учредяването на селско общинско съдилище, както и откриването на реална гимназия.
Длъжността окръжен управител на Пловдив Гичев изпълнява до изборите на 22 април 1923г., на които земеделците печелят 569 139 гласа, което съставлява 52,7% от общия брой гласоподаватели, осигуряващи 86,5% места в Народното събрание. На тези избори Димитър е избран за народен представител, но само за няколко месеца, тъй като на 9 юни 1923 г. правителството на Стамболийски е насилствено свалено от Народния сговор и Военния съюз. По разпореждане на тогавашния вътрешен министър ген. Иван Русев започват и масови кадрови промени. В периода 9-12 юни се осъществява уволнението на всички ръководители на администрацията по окръзи, назначени от земеделската власт. Въобще Цанковото правителство (1923-1926) провеждало една целенасочена и последователна политика на разгром на БЗНС. Стотици са засегнати от репресиите на деветоюнското правителство, като представители на БЗНС са преследвани, съдени и въдворявани в различни затвори по места. В качеството си на народен представител Димитър Гичев е интерниран в Пловдивския затвор.
Едва по време на правителството на Андрей Ляпчев (1926-1931) се наблюдава постепенно нормализиране на политическия живот в страната и възстановяване на нормална политическа дейност на земеделците.
През февруари 1926г. кабинетът на Ляпчев гласува амнистия, и макар тя да е частична е с ясно изразен подборен характер. Въпреки ограничеността си амнистията дава свобода на около 7000 души, от които 1157 са политически затворници (министри, депутати и висши чиновници от правителството на Александър Стамболийски). На освободените обаче е забранено в срок от 3 години да извършват политически престъпления, в противен случай щели да излежат освен новата присъда, но и старата.
Отказът на правителството от бруталните методи на предишния режим намират израз в снемането на политическата „карантина“, наложена на БЗНС. Това дава възможност да се откроят важни характеристики на земеделското движение. То е масово и жизнено, а политическите гонения не са притъпили вкуса на селячеството към обществена дейност. Движението обаче не е единно и резултатът към края на 1926г. е закономерен, а именно - неговото идейно и организационно разпокъсване. Различията сред отделните БЗНС-та са главно по въпроса, дали да се действа самостоятелно, или не и ако се премине към вариант сътрудничество, то въпросът е кои да бъдат другите политически сили. Най-масовото течение се оказва БЗНС „Врабча 1“, в което обаче също се наблюдават две крила, които водят борба за надмощие. Едното крило, представлявано от групата на Георги Марков се обявява за сътрудничество с буржоазно-демократически сили. Другото – представлявано от групата на Димитър Гичев и Георги Йорданов отстоява самостоятелните действия. Въпреки разделението БЗНС „Врабча 1“ се представя добре на изборите за XXII ОНС проведени на 29 май 1927г., на които земеделците получават 42 депутатски места. Постепенно двете крила на БЗНС „Врабча 1“ осъзнават необходимостта от формално обединение, което официално се случва на конгреса на земеделците проведен между 21 и 23 ноември 1929г., но и след него двете крила продължили скритата борба с тенденция за налагането на влиянието на Димитър Гичев и хората около него.
В началото на 30-те години постепенно и с уговорки ръководството на БЗНС „Врабча 1“ се отказва от принципа за самостоятелни политически действия и поема курс към сближаване с буржоазните опозиционни партии. Като основа за общи действия Гичев настоява за обща платформа, която да включва премахването на изключителните закони, политическа амнистия и качествена промяна на системата на управление, а не само смяна на личности. Заедно с това земеделското ръководство дава да се разбере, че съюзът излиза от съсловната си затвореност и че не е заплаха за съществуването на обществения ред. На 14 декември 1930г. в. „Земеделско знаме“ пише, че опасенията на другите партии от БЗНС са неоснователни, защото съюзът „не е нито за капитализма, нито за комунизма и анархизма“. Такива успокоителни декларации са необходими, защото и царят и буржоазните партии за дълго запазват подозренията си, че ако се върне на власт, БЗНС ще поднови политиката от времето на Стамболийски. Той е за „конституционален парламентарен режим с царски институт“.
Малко по-късно на изборите, насрочени на 21 юни 1931г. земеделците от „Врабча 1“ и БЗНС „Стара Загора“ са заедно с Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната партия се коалират под името Народен блок, който както се оказва, убедително спечелва изборите. Така за пръв и последен път в периода 1919-1944 г. едно българско правителство е свалено чрез вота на гласоподавателите. Резултатите са следните: 625 553 (НБ), което съставлява 47,6% от общия брой гласоподаватели.
По това време едно от крилата на БЗНС съветва Димитър Гичев да не приема идеята за участие в правителството, а само да го подкрепя парламентарно. Доводите са, че след време Гичев ще бъде посочен като заместник на Малинов и ще стане министър-председател на един нов тип кабинет, който да проведе платформата на БЗНС изцяло. Гичев обаче се отказва от изчаквателната позиция и не се страхува да поеме политическото попечителство на демократите. Надеждата му е, че с участието си в управлението земеделците на дело ще бъдат в състояние да докажат, че са се отказали от крайностите на земеделския режим от времето на Стамболийски и че в едно неопределено, но близко бъдеще ще могат отново да добият самостоятелна власт и да я упражняват в рамките и съобразно предписанията на Търновската конституция. Тази позиция на Гичев показва еволюцията на БЗНС, която се движи по посока на внасяне на повече прагматизъм, на съобразяване не само и единствено с интересите на селото.
В крайна сметка в сформираното правителство на НБ с министър председател Александър Малинов, а по-късно Никола Мушанов (от 12 октомври 1931) участват 3-ма земеделци. Това са: Димитър Гичев – министър на земеделието и държавните имоти, Георги Йорданов – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Константин Муравиев – министър на народното просвещение. Правителството поело управлението в една сложна за страната обстановка, обусловена от световната икономическа криза. Това налага необходимостта от навременни действия с цел да се преодолеят последствията за икономиката.
Законодателни промени, инициирани от земеделците с акцент върху проблемите на селото в условията на кризата
1.Закон за изменение и допълнение на закона за закупуване и износ на зърнени храни. Тези промени касаят държавното дружество „Храноизнос“, като се приема идеята на Гичев за монополизиране на търговията със зърнени храни от държавата.
2.След критичен доклад на Д.Гичев НС му дава мандат за смяна на администрацията на Българската земеделска банка. От доклада се вижда, че банката е нямала на преден план интересите на земеделския производител. Напротив, тя е съдействала по начин, че длъжникът селянин попадал под „пълното икономическо заробване“. Смяната на администрацията възвръща политиката на банката до голяма степен в руслото на нейното действително предназначение като кредитор на земеделския стопанин.
3.Закон за закрила на земеделеца-стопанин. Този закон е приет едва след категоричната позиция на Гичев, че ако не бъде гласуван, министърът ще подаде оставка. Проблемът се оказва задлъжнялостта на българския селянин, чиито задължения възлизат на 9,8 милиарда лева. Кредите са взети в условията на една по-благоприятна стопанска ситуация, но тяхното обслужване се затруднява и дори става невъзможно в условията на икономическата криза и катастрофалното обезценяване на селскостопанската продукция.
В закона заляга принципът за гарантиране на земята и имуществото на селяните като условие за тяхната платежоспособност и за възстановяване на дългове към държавните институции в срок от 3,5 до 10 години. В обсега на закона влизат дългове до 200 хил. лева, направени от земеделски стопани, притежаващи до 250 дка земя. Освен това се определя минимален размер от 50 дка на селскостопански имот, върху който не трябва да се налага запор или да се обявява за публична продан.
4.Издаване на законодателни актове за насърчаване на цвеклопроизводството, оризопроизводството, розопроизводството, бубарството и др. Повишават се митата за вносен памук и вълна. Българските индустриалци се задължават да изкупуват родни суровини на по-високи от нормалните цени.
5.В Закона за бюджета от 1932-1933 се въвеждат данъчни облекчения, които на практика освобождават селяните от поземлен данък.
6.Закон за изменение и допълнение за трудовите земеделски стопанства, който предвижда улеснения за оземляването на малоимотни и безимотни селяни.
В управлението се наблюдават тенденции в законодателството, целящи промени в структурата на селското стопанство. Титулярът на министерството на земеделието Димитър Гичев клони към преимуществено развитие на скотовъдството. Управляващите са наясно, че трансформацията на аграрния сектор изисква преди всичко време и средства, а резултатите биха били налице по-късно. Но също така са убедени, че идеята за преустройство е перспективна, а доказателство за това е фактът, че следващите правителства след 19 май 1934г. продължават усилията за модернизиране на земеделския сектор.
По време на управлението на Никола Мушанов в политиката на БЗНС „Врабча 1“ прави впечатление методичността, с която земеделците провеждат линията си към увеличаване на позициите си във властта, но без прояви на максимализъм. Заявка за това дава ръководството на съюза по време на конгрес на партията от 1932г. като набелязаните цели се осъществяват с политически финес в няколко добре премерени стъпки.
Първо се решава да се смени министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството Георги Йорданов, като неговото място да заеме по-младият и енергичен политически секретар на съюза Вергил Димов. Смяната е осъществена на 8 септември 1932г.
Следващата стъпка е предприета в края на същата година, когато земеделците искат от коалиционните си партньори да им предоставят едно от министерствата със стопанско значение. На страниците на вестник „Земеделско знаме“ Димитър Гичев се аргументира със стремежа за усилена реформаторска дейност, особено в областта на финансовия и стопански живот на страната. На 28 декември тримата земеделски министри подават оставките си след нежеланието на останалите партии в коалицията да удовлетворят исканията им. Тази тактика се оказва сполучлива и постига целта си. Така БЗНС получава министерството на търговията, промишлеността и труда, като този ресор се оглавява от Димитър Гичев до 19 май 1934г.
Поредната стъпка е предприета няколко дни след тази промяна. През януари 1933г. на страниците на в. „Земеделско знаме“ е оповестено, че реконструкцията на кабинета не задоволява изцяло земеделците. Изтъква се, че при 75 от всички 275 народни представители съюзът притежава само 3 от 10 министерски поста. Но в случая обаче припряност няма. Намеренията са само заявени. Ръководството на БЗНС „Врабча 1“ не предприема активни действия, за да предизвика тази промяна на всяка цена и така да носи политическата отговорност за внасяне на дисхармония в коалицията. То изчаква развитието на събитията да му предостави случай за натиск по посока разширение позициите в държавното управление. Едва на 11 май 1934г., дни преди преврата, на заседание на парламентарната група на БЗНС с участието на тримата министри е взето решение за искане на поне още едно министерско място. Но време няма, защото политическият кръг „Звено“ и Военният съюз реализират успешно преврата в нощта на 18 срещу 19 май.
Една от първите стъпки на новото правителство с мин. председател Кимон Георгиев е издаването на наредба-закон, с която се разтурват всички партийно-политически организации и техните поделения и се забранява всякаква по-нататъшна политическа дейност. Всъщност в тази обстановка Търновската конституция, без официално да е отменена, на практика не се спазва в най-важните ѝ части.
Превратаджиите не изключват възможността да приобщят някои от политическите фигури на партиите към сътрудничество с новата власт. Когато обаче контактите между политиците вземат антиправителствена насоченост, те биват прекъсвани, строго предупреждавани, интернирани или затваряни.
Бившите управляващи посрещат преврата с неодобрение и препоръчват на членовете си да запазят спокойствие. На страниците на в. „Земеделско знаме“ от 27 май е оповестено, че „истинските народни герои ще бъдат всички, които в тия тежки дни запазят хладнокръвие и спокойствие“.
При правителството на Андрей Тошев, макар и поставени непрекъснато под полицейски надзор, на политическите партии и на техните печатни издания се дава известна свобода на действие. И, разбира се, те не пропускат да я използват. Към този период БЗНС „Врабча 1“ си остава една от най-значителните политически сили, дори Димитър Гичев твърди, че е възможна една нова власт на земеделци, демократи и цанковисти. Въобще ръководството на земеделците е в усилена дейност още от началото на 1936г. На 14 януари Димитър Гичев изпраща окръжно писмо, озаглавено „Време за губене няма“, в което се настоява за „незабавно възстановяване на свободите и правата на народа и приобщаването му към управлението на държава и общини“, чрез всеобщо и тайно гласуване. За Търновската конституция, която формално не е отменена, се казва, че трябва фактически да бъде възстановена. Това се оказва повратна точка в неговия живот, защото след публикуването му Димитър Гичев е осъден и въдворен за няколко месеца в Клисурския манастир и освободен през същата година. Това обаче не го спира да продължи работата по консолидиране на опозицията. В този процес БЗНС „Врабча 1“ е водещ фактор.
През лятото земеделците на Гичев оформят единият опозиционен център, който прераства в т.нар. Петорка (БЗНС „Врабча 1“, БРСДП, Демократическия сговор, Радикалната партия и Националлибералната партия. С обща декларация партиите от Петорката се обявяват за възстановяване на Търновската конституция и провеждането на редовни парламентарни избори. Така възниква опасността от обединение на цялата опозиция срещу царското правителство. Това принуждава Борис III да проведе серия от аудиенции с водачите на опозиционните партии. На преден план излиза идеята за коалиране на цанковото движение със БЗНС „Врабча 1“ в едно правителство, начело с Кьосеиванов. В тази формула обаче прозира скритият промисъл, че по-този начин цанковистите и гичевистите взаимно ще се отслабят, нещо което самият Гичев предусеща. Закономерно този план не се осъществява и на 4 юли 1936г. се съставя второто правителство на Кьосеиванов, но без участието на земеделците. Една от първостепенните цели на този кабинет е провеждането на парламентарни избори, които са проведени едва през 1938г. Към този момент, въдвореният за втори път през 30-те години в Златоград Гичев е освободен, за да заеме мястото си като народен представител в 24-тото ОНС, чийто живот се оказва кратък.
Като народен представител от този парламент Гичев, заедно с други двама негови колеги, внасят питане към министър председателят Георги Кьосеиванов относно окупацията на Чехословакия от Германия и искат разяснения за следваната от правителството външна политика в променената сложна международна обстановка.
Земеделците са на позиции за неутралитет на България по време на Втората световна война, както и не приемат участието на страната към Тристранния пакт.
През 1944г. Димитър Гичев участва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев в дните от 2 до 9 септември. Самият той духовито описва ситуацията с думите, че България не познава подобен кабинет с трима министри без министерства.
Заради участието си в това правителство Гичев е осъден от „Народния съд“ на 1 година затвор, а по-късно помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945г., когато преминава към опозиционната БЗНС на Никола Петков. На 31 декември 1947г. е арестуван повторно и осъден на 16 април 1948г. на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано.
На 8-мата година от излежаването на присъдата (1958) на него му е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това се случва след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори. В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва.
Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност. Умира на 26 април 1964, като в смъртния акт като причина за смъртта му е отбелязана „слабост на сърцето“.
Автор: Марио Джасим
