Надписът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“ върху перущенското революционно знаме

Едва ли има българин, който да не е чувал известният девиз „Свобода или смърт“, присъстващ във всичките ни революционни знамена. Тази крилата фраза постепенно се  превърнала в модел на подражание и осъзната необходимост на борците ни за свобода от втората половина на XIX век. Първи „народний воевода“ Г. С. Раковски в поемата си „Горски пътник“ (1857г.) описва „хоръгвата“ (знамето), която да бъде издигната в хайдушка дружина, с думите:

Златна, зелена, светна хоръгва

с една страна „Свобода или смърт!“

страшни вид лъвов изобразява

с друга страна „Бог с нами напред!

Знамето, играещо роля на обединяващ народните маси елемент, в конкретния исторически момент се приемало като израз на свободолюбие и символ на възобновяващата се българска държава. В хода на подготовката за въстанието през 1876 година в центровете на съпротивата се шиели усилено знамена – всичките зелени с изобразен изправен лъв, над който стоял заветният надпис. Такова било и това на Перущица, тържествено развято от водача Петър Бонев на 23 април, но, за съжаление, този единствен екземпляр изгорял в пламъците на пожарищата през онази кървава година. Въпреки това споменът за него останал… 

Днес посетителите на музея могат да се запознаят с майсторки направеното точно копие на знамето на перущенските въстаници, изработено само година след Освобождението. Но и този експонат се придружава от една интригуваща история. На 20 октомври 1886, в контекста на крайно изострената политическа обстановка в страната, в малкото градче избухнал бунт срещу регентите и правителството на Васил Радославов. Целта, според думите на Симеон Радев, била населението от няколко родопски села да се вдигне и да овладее Пловдив, за да провъзгласи оттам руския пратеник Николай Каубарс за диктатор. В Перущица, след камбанен звън, бунтът бил обявен. Главният подстрекател Никола Гичев успял да организира група от около 120 човека, пред които се държали речи, че руски войски навлезли на територията на страната, и че Регенството било свалено, а Великото народно събрание – разформировано. Събралото се множество вдигнало знамето, обикаляйки селото, пеейки: „Бой бой, искаме ний!“ Тази екзалтираност продължила кратко, защото до обяд на същия ден, бойците, вече в съкратен състав от около 30 човека, се оттеглили в местността Света Троица. По пътя за Пловдив и Чурен те поставили стражи, но на следващия ден всички били заловени от пристигналата правителствена войска.

Текст: Марио Джасим

Основни източници:

Г. Раковски, „Българийо, майко мила“

Й. Митев, „История на Априлското въстание1876“ – т. I

Ив. Кепов „Въстанието в Перущица 1876“

С. Радев, „Строители на съвременна България“ – т. II