Трета награда в онлайн-конкурса "Перущица през вековете" - Петър Попов

 

Свободата родена от кръвта на героите

Петър Попов

„…Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!...“

(из стихотворението „Кочо“

от „Епопея на забравените“

на Иван Вазов) 

Българската земя е пропита с кръвта на дедите ни, дали живота си за свободата, обединението и независимостта на Родината. Няма местенце на територията на държавата ни, което да не пази свиден спомен за своите герои. Разделението на „повече“ или „по-малко“ достойни е неуместно, защото всяко историческо време ражда своите герои. В различните епохи от развитието ни обществото се намира на различно ниво от своето културно, духовно, политическо развитие. Това определя и характера на войните, целите в тях на отделните народи и нации. Едно нещо остава винаги неизменно – Свободата, тази висша човешка ценност!

Свободата на един народ се измерва с жертвите, които той е дал, с изплаканите майчини сълзи по загубените рожби, с пропитата земя от кръвта на братята, бащите и дедите. Но Свободата се измерва най-вече с героизма на онези смели жени и мъже, млади и стари, които дръзват да надигнат глава и да се впуснат с пламенна жар в борбата за своята независимост. 

Българският Ренесанс – Възраждането, ражда онази плеяда от будни българи, които подготвят народа за въстание срещу чуждото подтисничество за извоюване на националната свобода. Българското възраждане е период на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот. Две са основните посоки на промени в културната и в духовната област - новобългарското просветно движение за освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и борбата срещу гръцката църковна власт за църковно обособяване и независимост. Историческото време поставя началото и на стопанския просперитет, и на духовния напредък на редица по-големи населени места в България, сред които е и Перущица. Във възрожденска Перущица живеят и работят видните просветители и дейци на националноосвободителното движение Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. Под знака на общите промени и тук започва постепенно изграждане на църкви и създаване на български просветни (училища) и културни (читалища) учреждения. През 1847 година в Перущица е издигната възрожденската църква „Св. Архангели Гавраил и Михаил“. От същата година датира и първото начално училище, в което първи учител е свещеникът П. Рипчев. Светското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е построено през 1850 година с останалите материали от строежа на църквата „Св. Архангел Михаил“ и е известно като „Даново училище“, в което първи преподавател е бележитият български просветител Христо Груев Данов, въвел взаимоучителния метод на обучение. През 1862 година по инициатива на видния български възрожденец, книжовник и революционер Петър Бонев в Перущица е основано едно своеобразно огнище за културно и духовно израстване - Читалище „Просвета“. Апостолът на Свободата Васил Левски основава през 1869 година в училищната сграда таен революционен комитет, като част от мрежата на цялата българска територия. Георги Бенковски заедно с Васил Соколски-Докторът възобновява дейността на комитета през съдбовната 1876 година.

Няма как да не се споменат всички горе изброени факти, които водят до „събуждането“ на един народ, до раждането и развиването на идеята за революционната борба – за „чиста и свята република“. Борба, която намира своето най-ярко проявление в участието на цялото население, без оглед на пол и възраст, в Априлското въстание. „Перущица измежду другите въстанически пунктове държеше първо място след Панагюрище, Батак и Клисура. Бенковски хранеше за това село големи надежди. Сам той лично беше дохождал няколко пъти на Перущица.“, пише от първо лице Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“.  Перущенци въстават на 23 април 1876 година, след като съратникът на Раковски и Левски от Първата българска легия в Белград от 1861-1862 година и председател на Перущенския частен революционен комитет Петър Бонев прочита „кървавата прокламация“, написана само три дни преди това от Тодор Каблешков в Копривщица за обявяване на въстанието. Възторжените възгласи „Да живее България!“, прегръдките и радостта на членовете на комитета и съзаклятниците поставят началото на героизма на цялото население на Перущица. В продължение на цели седем дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник от 5500 башибозук на Адил ага тамрашлията. А когато на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша и оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата. Така, както Захари Стоянов говори за Перущица и Батак като за първостепенни пунктове, от съвременна гледна точка ние можем с болка в сърцето да говорим и пишем за жестокостта на погрома в тези две крепости на българщината, в тези два храма на вярата и надеждата за свобода – в Перущица и в Батак. В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. Църквата „Св. Архангел Михаил“ се превръща в свещен жертвеник за българската свобода. Нечувано по своята същност и сила, неприемливо за човешката мисъл, на това място се взема най-страшното решение - бащите да жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат поругавани и потурчени. А когато Рашид паша нахлува с войниците си в черквата и разбира за храбростта и саможертвата на тези християни, той не позволява на башибозука да издевателства над останалите живи. Перущица е опожарена напълно на 1 май. Сред огромното пепелище остават да стърчат единствено стените на черквата, Натевата къща, Гиновата яхана и Тилевото кафене. От население над 2000 души след погрома на въстанието вследствие на зверското клане в Перущица остават 150 старци и деца население. Паметта на загиналите за свободата българска мъченици се пази в църквата, където са погребани костите им.

„Ако се прегледат и проучат внимателно всички документи и следствени протоколи от перущинското въстание ще се види, че най-жестоките, най-смелите и най-буйните революционери са били в това село“, четем в рапорт, даден от Саадулах бей, представител на извънредната комисия по разследване на въстаническото движение и събитията през април-май 1876 година в Пловдивско.

Отзвук от зверствата по потушаване на въстанието има в публикациите на американския журналист Джанюариъс Макгахан, ярък застъпник за българската национална кауза,  изпратен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание и по време на Руско-турската война  от 1877 – 1878 година. Френският журналист кореспондент на вестник "Фигаро" Иван дьо Вестин е първият европейски журналист, който прониква в опустошените райони на Тракия, където въстанието от 1876 достига най-големи размери. Резултат на неговите проучвания е документално-художествения разказ „Пътуване в страната на въстаналите българи“, където са описани зверствата в Перущица.  Този отзвук намира израз в обединение на Великите сили и в крайна сметка до Руско-турската освободителна война.

Днес ние трябва да живеем достойно за Свободата си. Днес и поколенията след нас трябва да помним историята си и да пазим спомена, да знаем, че Свободата ни не е даром дадена. Тя е извоювана с целенасочени и последователни действия на бългaрите, които запазват своя свещен cпoмeн зa прoизхoд, зa рoд и за вярa. Тя – Свободата, е родена от кръвта на героите, дали живота си, за да я има България днес и да пребъде през вековете!

„… Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

 на борба юнашка свидетелство страшно!

 Твойте чеда бяха силни в трудний час,

  твойта гибел беше тържество за нас,…“ 

  (Иван Вазов)