Трета награда в онлайн-конкурса "Перущица през вековете" - Мария Дамянова

 

Перущица през вековете

Мария Дамянова 

АНТИЧНОСТ

Макар и малък, град Перущица има хилядолетна и богата история. Своят отпечатък тук са оставили траки, римляни, византийци, славяни, българи и др. Множеството разкрити археологически паметници в района показват едно богато културно разнообразие, натрупало се вследствие на  застоявалите се през вековете представители на различни народи и етноси.

Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от града (при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“) останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 - 6 000 г. пр. Хр до към 1 000 пр. Хр. Добрите условия за духовно и материално развитие около извор Пастуша довело до разрастване на селището и увеличаване на броя на населението му, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица. Свещеният извор

и скално светилище стават център, около който се формира тракийско селище, просъществувало и през римската епоха (I–IV в. сл. Хр),  и през последвалите исторически периоди. За съществено тракийско присъствие в района свидетелства и наличието на значителен брой надгробни могили (29), сред които най-известните са Духова, Банова, Горката, Андреева могила. В околностите на Перущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища, както и от една малка крепост - „Калето“ (северозападно от града).

През късната античност (IV-VI в.), над скалното светилище при извора Пастуша е изградена внушителна  раннохристиянската църква, известна като "Червената църква". Впечатление прави оригиналният ѝ архитектурен план с уникално четириконхално ядро, датирано от края на IV в. Наличието на такава грандиозна култова сграда, говори, че още в зората на християнството, намиралото се в близост до църквата селище е играело значителна роля в духовния живот на областта.

Предполага се, че днешният Перущица е наследник на античното селище, което след заселването на славяните по тези земи приема името Драговец.         

 Установено е, че в радиус от около 5 км от Драговец са били разположени 10 крепости, които са пазели подстъпа към града от всички страни. Три от тези крепости се намират южно от Перущица: "Градището", "Момино кале" и "Перестица". Селището и  прилежащите му отбранителни съоръжения продължили живота си и през средновековието. Тогава укрепленията в планината, като крепостта „Перестица“, са били важна част от севернородопския отбранителен щит. По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) тези крепости са играели важна роля при сблъсъците между Византия и България и са преминавали ту в едни, ту в други ръце. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град. Според византийския хронист Георги Акрополит:  „живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. Византийците)”.

СРЕДНОВЕКОВИЕ

Вероятно през времето на Второто българско царство е бил основан известният в миналото Перущенски манастир "Св. Тодор", останките на който се намират на 1,5 - 2 км южно от града, в близост до крепостта "Перестица".

Драговец и крепостите са били разрушени от османските завоеватели през втората половина на XIV в., от ордите на пълководеца Лала Шахин. Moжe да се приеме, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица. Първи писмени сведения за последното намираме в османските данъчни регистри. То се споменава в опис на войнуците за Пловдивски санджак от XVI в.: „Пейо, син на Трендафил, вместо него, от с. Перущиче“. Този документ свидетелства, че по това време Перущица вече е съществувало и в него са пребивавали войнуци – българи на служба в османската войсдка, които са ползвали определени привилегии (данъчни облекчения). Интересно е, че в същия този опис на войнуците е записано и село Пастуша (днес кв. на Перущица), но с 5 войнука (Манол, Христан, Апостол, Богдан и Наско), което дава основание да се предположи, че то е възникнало по-рано от с. Перущица (това, което е било на днешното му място).

Характерно за селото е, че през всичките векове на османското робство населението му запазило българско – християнско самосъзнание.

Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища. По-късно, през 1794 г., селището било отново ограбено и опожарено, от кърджалийските банди на Мехмед Синап. През XVIII век в Перущица са се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (дн. Албания и Епир).

ВЪЗРАЖДАНЕ

През Възраждането, будното национално самосъзнание и ревностният дух на перущинци достигат най-големи постижения, както никога дотогава. Тогава в селото живеели и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение, като: Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски – Докторът.

Стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица през XIX в. дават изражение в създаването на редица културни учреждения. През първата половина на века е издигната възрожденската църква “Св. Архангели Гавраил и Михаил” (1847 г.) и първото начално училище, в което първи учител е бил свещеникът П. Рипчев, като отначало обучавал деца в дома си. Негови приемници са били Ст. Б. Николов от с. Цалапица, Кр. Ненчев от Етрополе, П. И Ст. Рипчеви, Т. Михайлов, който донася препис от Паисиевата история в селището и др.  Приемник на това школо е светското „Даново училище“, в което първи преподавател е бил бележитият български просветител Христо Г. Данов, въвел през 1850 г. взаимоучителния метод. През 1853 г. той открива и девическо училище, с което се образува едно от първите смесени училища в поробена България. Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г.

През 1869 г. самият Васил Левски полага основите на таен революционен комитет, чиято дейност е възобновена по-късно (през 1876 г.) от Георги Бенковски. Перущица е едно от първите селища, започнали подготовка за въстание.

След избухването на Априлското въстание в Перущица на 23 април 1876 г., перущинци удържат седем дни непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са принудени да се бият срещу освирепелите тълпи на 5 000 – 6 000 башибозуци, предвождани от тамрашлията Адил ага, а на 29 април пристига и турска редовна войска начело с Решид паша. Едва когато топовете разрушават покрива на въстаническата крепост - църквата “Св. Архангели Гавраил и Михаил”, в която били събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците  прекратяват съпротивата. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. В черквата загиват 347 души, начело с Петър Бонев - другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия и водач на въстанието в града. Безпримерен героизъм и саможертва проявява неговият съратник Кочо Честеменски. Виждайки, че няма спасение от налитащите башибозуци в беззащитната вече църква, той убива жена си и децата си и сам слага край на живота си. Последван е и от други. Геройски загиват и останалите водачи на въстанието - Спас Гинев, отец Тилев, д-р Васил Соколски. Впоследствие костите на тези мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да ги помнят хората.

През юли 1876 г., Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който докладва, че след зверското потушаване на въстанието в града са останали 150 „старци и деца от оригиналното население от над 2000 души“.

Перущица е освободено от османско иго на 3 януари 1878 г., но след Берлинския договор от 13 юли 1878 г., селото попада в автономната и васална на Османската империя област Източна Румелия. Според първото официално преброяване от 1884 г. населението му наброява 2 053 жители. Гражданите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.