Първа награда в онлайн-конкурса за есе "Перущица през вековете" - Васил Стоянов Дардов

 

ПЕРУЩИЦА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Васил  Стоянов Дардов

Има исторически сведения, че на мястото където е разположена днешна Перущица е имало селище още през новокаменната епоха. Хората са избрали това място поради добрите условия за живот, които е предоставяла природата: извори, плодородни почви и благоприятен климат. Сред най- известните места с източници на води е това в Пастуша. Близо до „Червената църква” в местността „Дяковица“ има свидетелства за древно селище, което датира от 7 000 г.  до 1000 г. пр. Хр. или територията е била населявана от неолита, халколита и желязната епоха.

Години след това по тези места се заселват траките, които създават уникална култура. Селището, което изграждат съществува и по време на Римската империя. Следите им могат да се открият в 29 надгробни могили, които намираме днес : Банова, Духова, Разсечена, Андреева, Калоферова, Карпуз, Кирчева,която е направена по времето на Александър Македонски и други. При археологически разкопки в Духова могила са открити бойни колесници, мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки и много монети.

Един от най- древните запазили се през годините паметник е „Червената църква“. Носила е името на Света Богородица и е събирала вярващи още през IV век. От римската епоха са останали римската баня, която се намира близо до днешния Винпром, римски път, който започва от Младежкия дом, следи речното корито, минава по Демировата къща, по- нагоре през Тотовата къща, Тилевите къщи, Лачковото място, Воденицата, параклиса „Света Петка“ и продължава чак до село Скобелево.

Моите възрастни баби и дядовци са ми разказвали, че в южната част на нивите ни, близо до с. Йоаким Груево е имало друг по- малък римски град , който се е казвал Цинципарец. Наричали го още „Златния град“, защото се носела мълва, че повечето римски управници държали златото и скъпоценностите си там.

През Средновековието по тези места се издига внушителен град с името Драговец. Той се е разпростирал до съседните селища Кричим, Устина, Куртово Конаре, Перущица и Пастуша…

В годините на османска власт перущинци сме били много  смели и непокорни хора. Носят се много легенди за това. Една такава разказва за чудно красива девойка,  която живеела в естествена пещера на мястото, където е сега параклисът „Света Петка“. Тя се казвала Петка. Един ден, когато  излязла   на чист въздух, оттам минал пашата със заптиета си и видял девойката, седнала на един камък да чете книга. Хванали я и поискали да я потурчат, но тя отказала. Измъчвали я три дни, но тя издържала на всичко и за да се отърве от мъките се обесила с дългата си коса.

Високо в планината над Перущица се издига една скала, която носи името  „Момица“. Легенда разказва за девойка, също много красива, която турците искали да потурчат, но тя скочила от скалата и сложила край на живота си.

Мястото на което живеем е свято. Тук е имало четири манастира „Свети Тодор“, „Свети Георги“,“Свети Никола“ и „Свети Влас“. Първият е най- голям и е горен три пъти от турците. Намира се от дясната страна на реката и е мъжки манастир. „Свети Георги“ е женски манастир и се намира също от дясната страна на реката, а от лявата са „Свети Никола“, който е мъжки манастир и „Свети Влас“, който е   женски манастир.

Носи се легенда за манастира „Свети Георги“,която разказва за семейство, което нямало 10 години деца и един ден мъжът казал на жена си да постят три дни и той щял да отиде в пустинята , за да помоли Господ да ги дари с дете. Направили го. Разбрали се с Господ, че ще има момче, което трябва да кръсти Георги и когато стане на 10 години да го даде курбан. Станало му мъчно на бащата, но се съгласил и се върнал вкъщи. Всичко станало, както било наречено. Когато времето за обещаното дарение дошло, бащата взел със свито сърце да точи ножа и изведнъж на вратата се почукало. Мъжът отворил и видял един ангел. Той носил в ръцете си агне и казал , че Господ го праща, за да заколи него вместо детето. В знак на благодарност бащата дарил пари за построяването на манастира. 

В центъра на нашия град има училище , което наричаме Даново. То винаги е било център на просвета и  култура, но  и на  идеи, станали двигател  на Априлското въстание, в което са се обсъждали идеите на Васил Левски и апостолите от Четвърти революционен окръг.

В най- високата част на града има паметник, издигнат на едно важно за нас място. Там се събирали турците от село Тъмраш, дошли да ни избият, за да вземат имотите и богатствата ни. С последни  усилия възрастните ми съграждани правят опит да спасят живота на колкото могат хора и изпращат  трима парламентьори , за да говорят за примирие. Те са убити. Днес там има паметник. 

Най- героична е саможертвата на нашите хора, а и не само наши, в църквата „Свети Архангел Михаил“, а те са Кочо Честименски, Спас Гинов, учителката Бота Ботева и майка й и още много родолюбиви българи, които сами посягат на живота си. Вместо олтар там днес са изписани имената на нашите предци, които са загинали за свободата ни. Когато застанем там откриваме нашите фамилии и неволно потръпваме.

Много са паметните плочи в моя град. Разходката из него е разходка във времето. Това е място на легенди, предания и разказ за епична саможертва. Вечер, когато се събират нашите възрастни баби и дядовци често отварят дума за минали времена. Искат да помним и обичаме нашето място.Да пазим кръвта си като руйното червено вино и обичаме рода си. Да предаваме спомена за хората, които са живели и загинали за този град и смело да вървим през вековете.