Премиера на Христо Буковски в София
Премиерата на романа „Хванеш ли самовила” от Христо Буковски събра на Видовден (15 юни) пред емблематичната столична книжарница „Български книжици“ духовни спътници на автора и ревностни почитатели на литературата.
Два дни преди премиерата доц. д-р Веселина Вачкова беше включена в предаването на Румен Леонидов „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио да сподели мнението си за книгата. Ето част от записа на нейното изказване:
„Подзаглавието на „Хванеш ли самовила” – романа на Христо Буковски – е „Записки от границата между световете”. „Между световете” човек се научава на първо място да пътува във времето. Човек може да има вътрешна интуиция, може да има всякакви дадености и обучение, но начинът, по който човек се освобождава и поставя това в центъра на своето мислене, определено беше въведено в нашата наука и култура от проф. Александър Фол. Романът е едно издържано в стила на класическата драма произведение. Има много фобус, тоест страх, много ужас, много милост и състрадание и един перфектен катарзис. Подтекстът на цялата книга е: Когато Орфей намери своята Евридика и когато я загуби има ли начин как да я отведе от Ада? Има начин, има два начина. Първият е това, което прави Христо Буковски – той пише една потресаващо прекрасна книга. На места има сцени като от ранните концерти на Алис Купър, на други места сценки като от „Задушница” на Елин Пелин, но без наивитета на Божанка и Стоилка. Оказва се, че онова, което излекува човека, е едно пиянство без опиянение. Този прекрасен роман изиграва ролята на онова, което правят хората в такава ситуация – посягат към алкохол, към опияняващи вещества. За него този роман изиграва ролята на всичко това. Буковски ни казва и още нещо, което траките са знаели перфектно и проф. Фол не спираше да го повтаря на своите ученици, лошото е, че не винаги успяваме да го следваме, че смисълът е в малките неща, че смисълът е в този момент, в който живеем – карпе дием – грабни мига и винаги бъди готов да се отвориш за нова любов. Любовта се лекува само с любов. Нищо друго не може да бъде спасение за човек, който е изживял това най-светло, най-прекрасно, но и най-опустошително чувство“.
След премиерата доц. д-р Веселина Вачкова обяви в социалната мрежа по интернет:
„С този роман Христо Буковски поставя началото на един съвършено нов литературен жанр, който бих нарекла метафизически натурализъм. Донякъде той е следващо ниво на създадения от друг българин (Гогол, потомък на Казанските ни предци) магически реализъм. Отчасти метафизическият натурализъм на Христо е външно сходен с мистическия реализъм на Хесе, Булгаков или Достоевски. Всички книги на автора след 2011 година вярно следват посоката и стила, очертани в "Записките от границата между световете"… След нея не само всички книги на Буковски ще ви станат далеч по разбираеми, а, вероятно, ще гледате на света и Другите, поне отвреме навреме, в нова, неподозирано силно осмислящата всичко светлина“.
