Защо Еднажден е станал Игнажден

Вместо всяка зима да губят боилско време за обсъждания в кои дни да се празнува и кога те да се отработват, някога мъдрите ни предци изглежда са решили въпроса като в знаменития си древен календар просто са изключили датите от 21-ви до 24 декември. Оставили това време за довършване на обещани дела, човек да си направи равносметка какво е постигнал през годината и точно това ли му е трябвало… Накратко казано: народът трябвало да се подготви за идващата Млада година, защото тя съдбовно настъпвала с едно космическо чудо над една изключително вълнуваща човешко-божествена мистерия. 

Не е съвсем ясно дали в този случай и трите специални дни са сливали в Еднажден, но във всеки случай поне първия от тях обявявали с това име. От него до 24 декември Слънцето видимо изгрява от едно и също място на хоризонта. В нощта срещу 25-и обаче в небето става космическо чудо: трите звезди от пояса на Орион в едноименното съзвездие се подреждат в права линия с „кучешката звезда“ Сириус и, ако човек мислено я продължи надолу до хоризонта, ще знае точно къде заранта ще се появи Младото слънце преместено с един градус пó на север. 

Подсказки от посветените ни предците

Tози ден е бил изключително важен за посветените ни предци. И то не само в „дивата“ им древност. Траките са му посвещавали магични символи, които навярно слагали не само по конските сбруи, но са ги носели и като амулети. Вижте един от Могиланската могила сред Враца: в центъра на сребърния кръг под раззинатите усти на три вълчи глави почти изяденото Слънце вече започва да набира мощ и трите вълка са отхвърлени да кръжат с мрачно наведени глави по периферията на свещеното пространство. Да, от Коледа до Водици (5 януари) са „поганните дни“, в които не само вълците сноват гладно по Земята, но от своите селения са пуснати на свобода и душите на умрелите, та затова от селата с голи саби в ръце са потегляли русалийски дружини от млади мъже да бдят за нашествие на зли духове от порталите през пресъхнали кладенци и по кръстопътищата…

Съвършените сред богомилите – като наследници на древните посветени, пренесли тяхното ПОзнание дори през Средновековието – подсказват за космическото тайнство по Коледа и земните му проявления като по знаменателните си каменни Паметници на Откровението (наричани в Босна и Херцеговина „стечки“) изобразяват ловец с копие, който пробожда елен. Ловецът, разбира се, е митичният Орион, еленът е изконен символ на земното Слънчево проявление, а за „кучешката звезда“ Сириус напомнят тайнствените им вълчи проявления, за които отговорни свидетелства са оставили както Лиутпранд Кремонски (епископът, изпратен от императора на Свещената Римска империя Отон I с дипломатическа мисия в Константинопол по времето на Боян Мага), така и видният византийски богослов Евтимий Зигавин (за времето и делата им около Василий Врач)…

Ами ако е рано за раждане на Бъдни вечер?

Но най-старите подсказки към изконното ПОзнание, свързано с деня на Младото/Новото Слънце, са древните пещери-утроби, в които първият лъч от изгрева на Коледа прониква до свещеното им дъно за да заплоди Великата Богиня Майка в тайнството на Божествения Брак (хиерогамията). 

Това ни отпраща към основанията, наложили сакралните пости с бдение на Бъдни вечер – тогава царят-жрец на свой ред е започвал това свещенодействие с отредената му невяста. Като богоподобна тя била избрана за негова годеница сред посветените девици в последния кръг на женските мистерии от 11-и до 21-ви ноември, запомнени като Вълчи празници. В този сакрален ритуал двамата трябвало да се представят като достойни да олицетворят на Земята космическото оплодително тайнство, та годината да е плодоносна и така да отстоят правото си да налагат и отстояват Господнята воля като следовници на височайшия Му промисъл. 

(А колко важно е било всичко при тях да стане както е положено се вижда по жрицата, която бди редом и при нужда им помага– върху сребърната плочка от Летннишкото съкровище например е документирано съдействието и́ с подходящо ароматно биле.) 

Църквата е грижовна майка

Но за повечето хора това може да бъде твърде затормозяващо знание. Затова Църквата ни го спестява като тихомълком е преместила незабравимия Еднажден на 20-и и го е нарекла Игнажден. Заиграването с близките имена очевидно е целяло да прикрие нещо много специално, което се е случвало в началото на този магичен период, а народната памет го свързва с Полазника. Но щом за занимавка на невежите е останало като обичай да гадаем по първия влязъл вкъщи дали годината ще е добра и щедра, не е ли близка до ума подсказката, че в този ден новият цар-жрец е бил представян на отредената му невеста за ролята на Великата богиня-майка в предстоящия обред?! Е, за какво може да иде реч, щом след народа е останал обичаят полазникът да влезе в къщата с пръчка, та с нея да разрови въглените в огнището. Хем ясно, хем деликатно, а и елегантно послание!

Отглас от изтрития смисъл на ритуалите в този ден е останало и поверието, че ако мома сложи вечерта в огъня еньовската си китка, може да види там лика на бъдещия си съпруг.

Останал е обаче и разумният завет: на стола, където е седял полазникът, сетне да сложиш глава чесън – универсалното средство против магии, дявол и проклет в сърцето си човек. За да не ги навести лош полазник, в някои домове пуска дете първо да влезе в къщата – хем чисто, хем с бъдеще! А Църквата и това е отчела, та след всеобщото покръстване е нарекла деня на св. Игнатий Богоносец – детето, което Иисус Христос вдигнал на ръце…

Автор: Христо Буковски